fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Доктор Стъклен“ – една стиймпънк мистерия

2 Mins read
Doktor Staklen Tomas Brenan

Doktor Staklen Tomas BrenanБуквално снощи приключих с „Доктор Стъклен“ (изд. „Студио Артлайн“) и, честно казано, изключително много ми допадна. Книгата ме привлече основно с две неща: издателството (защото досега имам над 10 книги на „Студио Артлайн“ и всичките са изключително качествено направени, добре преведени и стилно оформени) и жанрът – стиймпънк. Това е първата книга на автора и макар да не е невероятно замисляща философска творба, то тя е приятно и необременяващо четиво за един следобед (или нощ, в моя случай).

Действието се развива в края на XIX век и в основата си историята е изключително изтъркана – съпругата на главния герой е починала преди няколко месеца при нормални обстоятелства, но в последствие се оказва, че има нещо неестествено в смъртта й. И дотук свършват клишетата в сюжета.

Кражба на души след смъртта на телата с цел засищане на низки желания и користни цели, предателства от неочаквани места и множество убийства се смесват с градски митове, превърнали се в реалност, a в центъра на всичко това стои откриването на гордостта на града – Трансатлантическия свод – мост, който свързва Ливърпул с Ню Йорк през целия Атлантик. Злодеят на мен лично ми стана известен към края на книгата, но пък до последно не се знае дали светът ще бъде спасен.

Книгата е приятно написана, на места с доста технически елементи, които не са претрупани и са достатъчно добре обяснени, за да не се губи логическата нишка. Бих я препоръчала на всеки фен на фентъзито, фантастиката и най-вече на стиймпънкa. Може би на феновете на кримки би им се сторило не много заплетена, но пък криминалната страна на нещата не е ключовата в книгата.

Ако някой се е чудил дали да я чете, то се надявам малко да съм помогнала с решението му.

Един недостатък, и то не е на самата книга, а на издателството: забелязах наличието на известно количество печатни грешки (размяна на местата на букви в дума, натискане по погрешка на съседната буква), които реално можеха да бъдат изчистени с една коректорска програма. Но това по никакъв начин не развали удоволствието ми от книгата и се надявам при следващото преиздаване да се изчистят.

Текстът е публикуван първо във фейсбук групата „Какво четеш…“.