Дългоочакваното продължение на „Андалуският приятел“ вече е в ръцете ми, а Александер Сьодерберг хич не си губи времето и още с първите страници захласва читателите. Подходът му да започне с кулминацията, след което лека-полека да разплете сюжета, е несъмнено добро начало на поредната доза шеметни случки, които авторът ни е подготвил в „Другият син“ (изд. „Colibri“).
Медицинската сестра Софи Бринкман вече е неизменна част от света на Хектор Гусман – тя е новото лице на неговата престъпна империя. Докато Хектор е в кома, Софи е нагърбена с нелеката задача да ръководи делата на групировката му и да общува с опасните му партньори, които трябва да заблуди, че Хектор все още е в играта, а организацията му не е потъващ кораб. Но в тази игра няма правила, нито пък има място за лоялност, честност или добри намерения.
Сьодерберг връща в действието бившето гадже на Софи – Йенс, който изиграва ключова роля тук. В сюжета отново са замесени безскрупулни полицаи, които са готови на всичко, за да прикрият следите на случая „Трастен“ (станал основа на събитията в дебютния роман „Андалуският приятел“), или казано с други думи: „кланицата миналото лято. Хектор Гусман, дето избяга“. По пътя на истината обаче застава и една упорита криминална инспекторка, готова да разкрие какво точно се е случило тогава. Кой ще победи в този безмилостен лов на котка и мишка и дали Другият син ще повлияе на развоя на събитията?
Сонора, Биариц, Стокхолм, Малага, Берлин – авторът непрестанно сменя обстановката, докато напрежението главоломно расте. Отмъстителни гангстери вземат крайни мерки, за да отстранят Хектор, лоши ченгета минават на страната на добрите, а привидни приятели се превръщат във врагове, защото всеки иска нещо и е готов да плати висока цена само и само да отстоява принципите си и да остане победител.
В скандинавския трилър „Другият син“ безспорно си личи, че авторът е телевизионен сценарист. Кинематографичният стил на Сьодерберг е налице, а романът е достойна втора част на историята, чийто финал всеки читател непременно иска да прочете. В очакване на финала на трилогията „Добрият вълк“ мога смело да заявя, че книгите на Сьодерберг се очертават като една добра криминална поредица.
Прочетете и ревюто ни за „Андалуският приятел“ тук.
