Британският автор Джонатан Страуд гостува в България през декември по покана на своите български издатели от Artline Studios. Познат на българските читатели с поредицата “Локууд и Сие”, която съвсем скоро ще видим и в каталога на Netflix, той е сред най-духовитите разказвачи на фентъзи истории. Първият му фентъзи роман от юношеската поредица за демона Бартимеус – “Амулетът на Самарканд”, публикуван през 2003 г., е посочен като един от Топ 10 фентъзи романа от Американската библиотечна асоциация. Трилогията печели фенове по цял свят и носи на Страуд Награда „Митопоетик“ за произведение за деца и юноши и френското отличие Grand Prix de l’Imaginaire.
Теди Рафаилова – един от големите фенове на Страуд, поговори с британския автор за изкуството да създаваш светове, обитавани от духове и саркастични герои, за предстоящата екранизация на “Локууд и Сие”, и за творческия процес на автора.
В света на “Локууд и Сие” само деца са способни да виждат и усещат паранормалното. Те са тези, които могат да му се противопоставят, но и да пострадат от гнева на призрак или полтъргайст. Възрастните са изгубили способността да виждат света отвъд, но въпреки това те са все още начело – те притежават големите агенции, избират и планират операциите, определят правилата и заплащането на агентите.
Можем ли да кажем, че загубата на усещане за паранормалното е свързана с усещането за раздяла на възрастните с магията на детството, а организацията на професионалната йерархия в агенциите е отражение на корпоративния свят и отношенията между младите кадри и “старата гвардия” на висшия мениджмънт?
Изключително добре уловено! Когато започнах да пиша книгите, исках просто да напиша история за деца, които се впускат в приключения, но същевременно бързо трябваше да установя правилата на вселената им. Постепенно оформих цялата картина и ми се стори изключително интересно, че възрастните макар и вече слепи за паранормалното, все още упражняват влияние и тровят този свят с корупция и експлоатация. И наистина прилича на корпоративния свят.
Междувременно, имаме Локууд, който е предприемач, работи като свободен агент. Аз самият съм писател на свободна практика почти две десетилетия, затова идеята ми допадна – да покажа свободата, която това дава, но и предизвикателствата.
“Локууд и Сие” е поредица, в която паранормалното доминира. Агентите се сблъскват с призраци, привидения, полтъргайсти и редица източници на енергия, които смущават живота и спокойствието на живите. В Трилогия за Бартимеус се запознаваме със сприхав джин, подчинен на млад магьосник, който се изправя пред редица предизвикателства.
Често авторите се вдъхновяват за истории от собствения си живот, затова идва и логичният въпрос, дали някога сте имали паранормално преживяване, което е отключило този интерес към историите за паранормалното?
За мое съжаление, или пък може би – не, никога не съм се сблъсквал с паранормалното. Често читатели ми разказват за своите преживявания, членове на моето семейство са имали странни преживявания, но самият аз не съм се докосвал. Мисля, че нямам усещане за тези фини вибрации, но моите майка и сестра споделят специална връзка. Понякога усещат, когато имат нужда една от друга – в моменти на болест или стрес.
Една от историите, които са почти легенди в моето семейство, е свързана с моята леля. Всеки ден като дете тя изминавала един и същи път до училище, но веднъж нещо сякаш я накарало да промени посоката си. По-късно се оказало, че в една от къщите около които тя щяла да премине се е състояло самоубийство. Някаква сила, неопределена за нея и за нас, е подтикнала моята леля да промени пътя си, предпазвайки я от може би много неприятна гледка.
Така в семейството има усещане за тази връзка с отвъдното, но аз не притежавам това – аз го създавам, измислям го. И всъщност, замисляйки се, аз съм човек, който доста се притеснява от паранормалното. То ме плаши, но именно, когато създам история, която е способна да ме накара да чувствам тръпки по гърба си – тогава знам, че съм създал добра история.
Затова може би давате и оръжия на своите герои, с които да се предпазят от призраците?
Именно. Харесвам историите с призраци, но понякога ги намирам за отегчителни, дори депресиращи, защото в края им се разделяме с героите – някой умира, покосен от призрак. Аз се стремя да изравня силите в дуела между живите и паранормалното, защото именно така създаваме по-интересни истории.
Поредицата “Локуд и Сие” съвсем скоро ще се превърне в Netflix сериал. Като фенове на книгите се вълнуваме, но и малко притесняваме, защото понякога адаптациите на любимите ни истории са изключително разочароващи. Затова няма как да не ви попитам, дали имахте възможност да участвате в подбора на актьорския състав и продукцията?
И аз като феновете на книгите се вълнувам за сериала! Разбира се, не мога да споделя детайли около продукцията, но мога да кажа, че имах възможност да консултирам екипа ѝ, и вярвам, че крайният продукт ще оправдае очакванията ни.
Няма как да не попитам как се влюбихте в книгите и писането?
Родителите ми винаги ме обграждаха с много книги, а когато се наложи да прекарам повече време в болница, историите бяха моят начин за бягство. Започнах да съчинявам свои истории, да създавам свои малки книги – игри, в които ти като герой можеш да преодоляваш предизвикателства. Пишех историите сам и после ги илюстрирах с различни призраци, чудовища и карти.
Още от дете имах желание да преразкажа история, която ми е направила впечатление, добавяйки свои собствени мотиви. Харесвам да чета истории, но харесвам и да ги разказвам.
Като тийнейджър бях доста разконцентриран и чак около двадесетте си години започнах да се замислям, че съм креативен човек. Някак все опирах до думите – писането, създаването на истории. Така започнах да разкривам и пред себе си какво искам да разказвам, какво искам да внушавам и по-важно – как искам читателите да се чувстват.
Започнах обаче работа като редактор – всъщност редактирах чужди истории, но продължих да искам да пиша моите истории, които егоистично вярвах, че са по-добри. И малко преди да навърша 30 години най-сетне се реших, за да завърша и публикувам своя книга. Мисля, че това беше чудесно време да направя това. Някак не знаеш кой си, докато не си достигнал тази възраст, нито си оформил стила си на писане.
Говорейки за стил на писане – вашият е много визуален. Лесно е да си представиш мястото, където героите се намират, макар света да е по същество фантастичен. Как откривате баланса между реалността в живота на читателите и реалността в света на героите?
Бил съм на много места, които са “плашещи или обитавани от духове”, за да ги разгледам, да усетя енергията и атмосферата им, но и за да използвам преживяното, за да създавам образите си. Много по-лесно е, когато украсяваш с паранормално мястото, на което живееш, защото то ти е познато.
Така създаваш свят в света. Обичам да скривам места в познати места, за да създавам проходи между тези светове – реалния и фантастичния. Така мога да взема популярна сграда в Лондон и да ѝ дам специални способности, скрити проходи, за да я направя част от фантастичния свят на героите ми.
Образите на героите си конструирам по подобен начин – давам им способности, например да виждат призраци, да говорят с тях, но и истински чувства на несигурност, на ревност, на скръб и веселие. Искам те да имат всички онези недостатъци, които и ние имаме, защото именно така по-лесно се припознаваме в тях.
Припознаване е чудесна дума, която да опише как аз се чувствах, когато започнах да чета “Локууд и Сие”. Не само защото и аз съм част от агенция (макар и маркетингова, а не бореща се с духове), в която сме трима партньори с различни характери, някак допълващи се чудесно, но и защото се припознах в Луси. Динамиката в отношенията на героите, когато работят заедно, ми се стори позната с това, което аз самата усещам с екипа си. Някак така историята стана повече моя.
Това са едни от любимите ми моменти за създаване в книгите – героите, които са застанали около масата, леко се ядосват един на друг, заяждат се, подхвърлят саркастични коментари и шеги, но работят заедно и имат брилянтни идеи. Мисля, че това е магията на екипите от напълно различни хора. Според мен в сърцето на книгите ми са именно тези приятелски сблъсъци, които ни показват различни страни на героите. Ако имаме един екип, който винаги е в синхрон и хармония, колкото и интересни да са приключенията им, някак нещо ще липсва – ще липсват истинските отношения. В живота е така, когато сме близки с някого, склонни сме да му се ядосваме. Затова и в книгите си искам героите да не бъдат обвързани от нуждата за постоянна хармония в отношенията.
В “Локууд и Сие”, когато си мислех за къщата – онова място, в което героите се събират, където се чувстват в безопасност, аз си представих всичко до последен детайл. Знаех, че трябва да създам атмосфера, в която героите да общуват, без да се чувстват обвързани от това да бъдат обединени срещу обща заплаха.
Надявам се, че когато хората четат книгите ми, те ще се забавляват, няма да се страхуват от непознатото и непознатите. Затова съм и много щастлив, че гостувам в България, че мога да се срещна със своите читатели и да споделя истории, а защо не – и да създадем нови.
Срещата на Джонатан Страуд с български читатели продължи повече от 10 часа, а екипът на изд. Artline Studios беше специално подготвен за случая със специални рапири и костюми. Интересът към британския писател беше толкова голям, че организаторите трябваше да предоставят допълнително време на феновете, за да се срещнат с него.
Книгите на Джонатан Страуд можете да поръчате от Ozone.bg с 5% отстъпка с код azcheta23q1.
