fb
Ревюта

„Ебола“ – науката срещу човешката трагедия от необяснимото

6 мин.
Ebola - David Kuoman

Ебола - Дейвид КуомънНа 8 август 2014 г. Световната здравна организация обявява епидемията от вирусната инфекция ебола в Западна Африка за глобална заплаха за общественото здраве. На 2 септември генералният секретар на Организацията на обединените нации Бан Ки-мун отправя зов за помощ към международната общност, предупреждавайки, че болестта се разпространява много по-бързо, отколкото може да се реагира. По данни на Световната здравна организация към 5 юли 2015 г. жертвите на ебола са общо 11 261, като са регистрирани повече от 27 000 случая на заболяването (актуални данни можете да намерите Ebola Situation Reports).

Липсата на лечение и ваксина срещу вируса прави статистиката плашеща. Зад нея се крият хиляди съдби на цели общности – не само в отдалечени села в дълбоките джунгли на Западна Африка – както и на големи учени, които с упоритост,  постоянство и огромна опасност за живота си търсят отговори на въпросите, забулващи в мистерия произхода и разпространението на един от най-опасните вируси в света.

Именно за работата на тези хора разказва американският журналист и изследовател Дейвид Куомън в книгата си „Ебола: Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората” (изд. „Вакон”). Тя излиза в разгара на епидемията през есента на 2014 г. и на български през 2015 г., когато новините за все още върлуващата зараза отдавна са излезли от дневния ред на медиите в страната.

Откакто се появява за първи път през 1976 г. в Северен Заир (днес Демократична република Конго), ебола предизвиква няколко епидемии с неравномерна епизодичност, на пръв поглед без никаква връзка между тях. Въпросът за преносителя, който предава вируса на хората, и досега остава без категоричен отговор, макар прилепите да са основните заподозрени. Освен това, „вирусите от всеки вид имат геноми, които се различават един от друг с поне 30-40%, като това ниво вероятно отразява различията в екологичните ниши, които те заемат, а и тяхната еволюционна история”, пише Куомън, цитирайки ключови изводи на учените. Тези различия изключват възможност за някаква предвидимост на следваща евентуална епидемия, правят откриването на първоизточника особено трудна задача, защото може да не е само един, и възпрепятстват усилията за ефективна превенция.

Куомън се спира именно върху тези аспекти на смъртоносната епидемия и обяснява на достъпен език сложни изследвания и дългогодишни научни усилия на различни екипи. В суматохата на покосяващата епидемия продължилите десетилетия проучвания на произхода и логиката на разпространение на вируса остават в сянката на спешната борба за овладяването на заразата и спасяването на човешки животи.

Журналистът се среща с изследователи, ровили в пихтиеста каша от трупове на прилепи в тясна галерия на гъмжаща от отровни змии африканска пещера, вирусолози, чийто работен ден преминава в лаборатории, пренаселени с най-опасните вируси в света, и учени, бродили с години из девствените джунгли на Африка в търсене на първоизточника на зоонозата (болест, предавана от животно на човек).

При подхода на Дейвид Куомън човешкото страдание, причинено от ебола, е сведено до суха статистика, но с този поглед авторът изпълнява друга важна цел – овладява емоцията и я канализира в рамките на трезвия научен дискурс. Той укротява въображението, разюздано от трилъровите описания на неизвестни зарази като посветената на ебола и подобни на нея вируси „Гореща точка” на Ричард Престън. Според книгата, издадена на Запад в началото на 90-те години на миналия век, „вирусът прескача от легло на легло, убивайки пациенти наляво-надясно, като създава безумие и хаос и не само убива пациенти, а и предизвиква обилно кървене, втечнявайки органите им, докато хората се разтварят е леглата си. Вирусът на ебола трансформира буквално всяка част на тялото в смляна слуз от вирусни частици”. Макар че това описание на болестта е категорично опровергано от учените – болестта причинява обилно кървене и дисфункция на много органи, но те на практика остават цели – подобни апокалиптични картини обикновено пускат дълбоки корени в колективното съзнание на общества, склонни към хиперболизиране на ужаса.

Истинският ужас обаче се крие другаде – епидемията от 2014 г. показа не само страшните факти за пренасянето на ебола и смъртността от над 60%, но и „страшните факти, свързани с бедността, неадекватното здравеопазване, политическото безсилие и отчаянието в три западноафрикански държави, а и престъпната небрежност, проявена от международната общност през годините”, подчертава критично авторът.

В своята книга Дейвид Куомън събира наличните парчета от сложен пъзел с все още неясна картина. Журналистът обобщава известните факти и изброява въпросите, чиито отговори биха разбулили тайната на смъртоносния вирус, за да бъде ограничено разпространението му, а смъртоносните му ефекти – туширани навреме.

Последната епидемия от ебола е в пъти по-смъртоносна от която и да е от предходните. За причините има много обосновани предположения. Сред тях са обезлесяването на местата на произход на зоонозата, все по-директното съприкосновение на човека с дивата природа в търсене на храна, улесненото му придвижване (както чрез изградена инфраструктура между някога отдалечени селища, така и все по-масовото пътуване със самолет в глобализирания свят), струпването на големи групи от хора в градовете, мизерната хигиена и ужасяващото здравеопазване – всичко това е в основата на тази епидемия, а със сигурност и на много бъдещи.

Живеем на сложна планета, богата на разнообразни организми, включително и вируси, като всички те си взаимодействат опортюнистично, и макар да сме седем милиарда души, светът не е създаден за наше удобство и удоволствие.

Засега най-добрият съвет остава този:

Ако съпругът ви прихване вирус на ебола, дайте му храна, вода и любов и се молете за него, но стойте далеч, чакайте търпеливо, надявайте се на най-доброто – а ако той умре, не го почиствайте с ръце. По-добре излезте, пратете му въздушна целувка и изгорете колибата.

Размерите на човешката трагедия, загубите на цели общности, т.нар. деца-сираци на ебола, дискриминационното отношение и здравословните проблеми на оцелелите след болестта предстои да бъдат оценявани в други литературни творби. „Ебола” на Дейвид Куомън обаче е много ценна отправна точка за разбирането на принципа на развитие на тази епидемия и определено отвежда далеч назад в науката и историята на вируса, където българският зрител и читател така и не получи възможност да стигне. Това е добра възможност.

[ + ]