Представяли ли сте си да пътувате, без да спирате, без да се връщате обратно вкъщи и да чакате половин или дори цяла година до следващата ваканция, която вече сте запланували като дестинация… Помисляли ли сте в края на добре заслужения отпуск какво би било, ако не се върнете обратно към ежедневието, автоматичното ранно ставане и пътя към и от работното място, а продължите да пътувате, накъдето ви очи видят и сърцето пожелае.
Представяли сме си, разбира се. И сме помисляли, как да не сме – поне много от нас. Но никак не е лесно да осъществиш такава мечта, затова е толкова хубаво, че Маргарита Кусева реши да напише тази книга, първата от поредица за едногодишното си околосветско пътешествие със съпруг и две деца в тийнейджърска възраст. Дали ще го наречем пътепис, дневник, сборник от очерци – няма значение, най-точно би било „енциклопедичен пътеписен дневник за Нова Зеландия“, тъй като съдържа история, география, геология, вулканология, ботаника, биология, психология, политика, журналистика и чудесно, топло, човешко споделяне на емоции. Книгата е полезна както за онези, които си мислят, че няма да идат на края на света в този живот, така и за другите, вече стегнали куфарите, но в двоумение откъде да започнат подготовката, къде да търсят информация и колко ще им струва да си подарят мечта. Както става ясно, авторката се е подготвила отлично, и преди да поеме отговорността да поведе и децата си на продължително пътешествие, е прочела доста за местните нрави, табута, климат, транспорт, визи, разрешителни, образователна система, места за нощувки, храна, забележителности и предварително закупуване на билети. В триста страници получавате всичко, илюстрирано с карта и снимки, даже започва да ви изглежда съвсем осъществимо да поемете и вие към „края на света“. Бонус е възможността да научите много думи и понятия на маорски, плюс имената на местни племена и техните вождове.
Снимка: Личен архив
В случай че не е по силите ви да пътувате, Маргарита Кусева ви дава възможност във въображението си да я последвате и да обиколите двата острова на Нова Зеландия със самолет, автомобил, велосипед, с лодка, по въжена линия, с количка за голф, с железница, пеша, по градски пътища, по горски и планински пътеки, в близост до водопади и вулкани, в слънчеви дни, под дъжд, по светло и с фанерче в нощта. Навсякъде ваш гид е много добросъвестен и любознателен човек. Той не подценява вашия интелект и начетеност, а ви спестява необходимостта да се ровите в източници, за да си спомните подробности за образуването на земната кора и тектоничните плочи, за структурата на вулканите и строежа на водопадите – знания, нужни, за да „виждате“ като на кино по-нататъшния разказ в книгата, мизансцена на исторически и природни събития и съвременното им състояние. Ще усетите почти физически как се сменя температурата наоколо, ще си представите люлеенето на земята при разрушително земетресение, ще видите отблясъците на светещите червеи в полумрака, ще търсите с поглед прословутото киви, ще ви опръска опашката на кит, ще прошумулят в ушите ви крилете на екзотични птички в короните на непознати дървета, ще потръпнете при мисълта, че този вулкан неотдавна е изригвал, а сте толкова близо… И да,за всичко това се иска отлично владеене на езика и талант. Още повече, че толкова разнообразни описания на история, география, характери, процеси и преживявания предполагат навлизане в различни лексикални и стилистични пластове, както и честата им смяна. За всичко това авторката трябва да получи признание, като се има предвид и факта, че живее в чуждоезична среда. Тук ще добавя и много приятното впечатление, което създават чувството й за хумор и самоиронията на подходящи места.
Какво да правите при дълъг престой в чужбина с деца в ученическа възраст? Нали преди всичко заради тях предприемате тази авантюра. Записвате ги в международен колеж, а покрай тях и вие се сближавате с родители от различни националности. В тези глави на книгата, посветени на колежа Онслоу, получавате и впечатления за училището в Нова Зеландия от първо лице – разказва дъщерята Албена.
Особено удовлетворени от пътешествието из живописните новозеландски земи ще бъдат почитателите на „Властелинът на пръстените“ – също като Мони, по-малкия син на Аким и Маргарита, който изглежда е бил в основата на включването на обекта в маршрута. Освен атрактивните описания на местата и процеса на снимане, получавате доста любопитна информация за икономическата страна и бизнес инициативите, последвали след завършването на легендарната продукция.
Въпреки анонса в уводната част, че това е семеен дневник за една година, и че разказът следва програмата на семейството, в него личното преживяване не се натрапва, а „стопля“ и очовечава повествованието. Така научаваме, че семейството живее постоянно в Швейцария, че Аким, съпругът на Маргарита е от руски произход, което води както до усложнения в пътуването през граница, така и до интересни срещи с негови роднини, живеещи в Нова Зеландия, и до съпоставка на различни гледни точки към актуалната обстановка в Русия и агресивната политика на сегашното управление. На няколко места авторката отделя специално внимание на войната в Украйна с внушението, че и на другия край на света, дори да си в дългосрочен отпуск, не можеш да поставиш на пауза убежденията и активността си. Така семейството участва в антивоенни демонстрации на международна група пред посолството на Русия. Групата е представена човек по човек и с аргументите на всеки от участниците. Новост за някои от читателите ще бъде и съществуването на „руски страх“ в Нова Зеландия – период от историята, когато са построени защитни съоръжения против евентуално нападение от страна на Русия. Днес те са по-скоро музейни експонати. Много повече са материалните и документалните свидетелства за дългото напасване в живота и държавното устройство между маорите и европейците. Но тази история може да се проследи в цялата книга.
И накрая – мисълта, до която неизбежно ще стигне съзнанието на всеки читател, още преди да обърне последната страница на книгата: „…дали ще може Доброто, което срещнахме във всичките му измерения, да победи Злото, чийто тътен чувахме отдалеч, и заобикаляхме нарочно, но което неизменно присъства и не спира да завладява територии и умове?“
Текста подготви Валентина Михайлова
Вижте повече на сайта на книгата
