Когато Ейда Лимон напуска работата си в сферата на маркитинга, за да опита да пише на пълен работен ден, тя предполага, че това ще означава писане на художествена литература. Тя прекарва работното си време, представяйки си живота на други хора. След това обаче се потапя в поезията, където може да бъде себе си. Тя никога не е публикувала роман. Но като поетеса е удостоена с най-високото отличие в своята област, след като във вторник Библиотеката на Конгреса обяви, че тя ще стане следващият поет лауреат на Съединените щати, пише The New York Times.
Лимон, която е публикувала шест книги, ще започне мандата си тази есен като 24-ия поет лауреат – позиция, заемана от някои от най-известните поети в страната, включително Луиз Глюк, Хуан Фелипе Ерера, Робърт Хас и Трейси К. Смит.
Поетът лауреат има малко задължения, но става посланик на формата. Смит например се фокусира върху увеличаване на достъпа до поезия в селските райони. Джой Харджо, настоящият поет лауреат и член на Muscogee Creek Nation, създаде проект, наречен „Живи нации, живи думи“, който включва карта на индианските поети и тяхното творчество.
Лимон още обмисля поекта си, но има идеи за това как поезията може да помогне в такъв труден момент в Съединените щати.
„В момента толкова често сме вцепенени от мъка, вцепенени от трагедия, вцепенени от криза“, каза тя. „Поезията е път назад, към признаването, че се чувстваме човешки същества. А усещането за скръб всъщност може да ни позволи отново да изпитаме радост.“
46-годишната Лимон, която е родом от Калифорния, живее в Лексингтън, Кентъки, със съпруга си Лукас Марквард, техния мопс Лили Бийн и една изключително стара котка на име Олив. Тя е домакин на поетичния подкаст „The Slowdown“, стартиран от Смит по време на нейното време като поет лауреат.
Лимон е наградена със стипендия Гугенхайм и награда на Националния кръг на критиците на книгата и е била финалист за Националната награда за книга
Нейните мелодични стихотворения често се докосват до естествения свят, който тя използва. Дърветата например стават герои в нейните стихове и понякога танцуват.
The American linden sways nonplussed by the storm,
a bounce here, a shimmy there, just shaking like music
left over from the night’s end wafting into the avenues before sleep.
„Мисля, че сме загубили нашата реципрочна връзка със земята, а поезията има способността да привлече вниманието към света на природата, дори ако това е дървото в задния двор или гълъбът на улицата“, каза поетесата.
Постът на поет лауреат е аполитична позиция, която може да изглежда ограничаваща на фона на рязкото политическо разделение в страната.
„Великата поезия е мястото, където идваме, за да получим силата да се излекуваме, да станем цялостни отново и след това да се отдадем отново на света“, каза още писателката.
