– Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо.
– Чудновати, но хубави!… Слушаш, слушаш, па се забравиш, отидеш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, ти заживееш с него, потънеш в него, и се преродиш. Затова има приказки, затова и хората ги приказват. И песните са затова…да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.Елин Пелин, “Косачи”
Такъв разказвач е Елин Пелин – пренася те далеч от града, на полето или на село, и те кара да потънеш и заживееш в друг свят. Най-чудното е, че го прави само с няколко изречения. Не е случайно, че е известен като майстор на късия разказ и художник на българското село. Когато двете описания се комбинират, образът става ясен – писател, обвързан със земята, чужд на градския цивилизован свят, борец срещу алчността и приятел на онеправданите, който рисува по страниците и с малко изречения казва много. Това е той – Елин Пелин.
Биографията на Димитър Иванов Стоянов не е изпълнена със запомнящи се бурни събития. Той не е национален герой, нито преминава през десетки лични драми. Напротив, прекарал е живота си като учител, библиотекар и уредник на къщата музей “Иван Вазов”. Скромен живот, биха казали някои. Но и такъв, който е изградил проницателен творец с умението да “надниква” в човешката душа и да я разписва после на страниците. Роден е на 8 юли 1877 г. в село Байлово като 11-ото дете на Йото Варджията. Дядо му е бил първият учител в селището, а баща му е полагал много грижи за просветата в местността – може би затова и трима от синовете на Йото, включително и Елин Пелин, стават учители. Веднага може да се направи връзка между живота на писателя и творчеството му – израснал сред книги и земеделски труд, интересът към изкуството и любовта към селото ще се превърнат в централни теми в творчеството му.
Всъщност редица от най-популярните герои на Елин Пелин не са изцяло плод на неговата фантазията. Той признава, че е наблюдавал отблизо хората около себе си и е черпил вдъхновение от тях. Героите от “Андрешко”, “Гераците”, “Божия напаст” и кой знае колко още творби имат реални прототипи, които писателят успешно е увековечил с мастило.
с. Байлово, Снимка: Милка Димитрова
Едва на 12-годишна възраст Димитър напуска Байлово и отива да се учи в големи градове – София, Сливен, Златица, Панагюрище. Личи си обаче, че тамошното образование не му е било присърце. Пропускал е часове, за да ходи в библиотеките и да се учи сам на това, което го вълнува. Още тогава е публикувал свои стихове и разкази. Всъщност даже не е завършил – напуснал е след V клас, за да се върне на село и да преподава. Учителството тогава е било много уважавана професия, която го запознава с редица интелигентни, млади преподаватели. Точно по това време се създава Българският учителски съюз, заемащ важна роля в социалния, културен и политически живот на българите, особено тези на село. Членовете се заемат с ролята да просвещават и да обогатяват със знания народа. Мисията им съответства с мирогледа на Елин Пелин и той остава много привързан към учителското съсловие. Тази му любов е отразена не в едно и две произведения – “Гладни месеци”, „Балади в проза”, “Самичка”, “Сълза Младенова”, “Кал”, “Душата на учителя”.
Една година по-късно писателят заминава за София, уж за да завърши гимназия и да се запише в университет, но пропада по математика. Не го приемат и в художествено училище – нещо, което го натъжава много, тъй като много обича да рисува. Остава в София, където общува с учители и хора на изкуството и културата. С тях организира вечеринки и събирания и нито едно събитие не минава без да прочете нов разказ. В столицата е работи като библиотекар в Университетската библиотека, а после и в Народната библиотека. Когато се открива Къщата-музей “Иван Вазов”, бива назначен за директор. Междувременно не спира да твори – издава списание “Селска разговорка”, а от 1904 г. до смъртта си през 1949 г. година публикува десетки стихосбирки, сборници с разкази, повести, приказки за деца и два романа – “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян на луната”.
Има една колекция от творбите на Елин Пелин – шест томчета, с твърди жълти корици – виждала съм ги в много български домове и библиотеки. На село ги има и моето семейство и си спомням как ги четях през лятната ваканция. Любовта към земята, към народа, към знанието, съчетани с 
хумор и таланта на художник не ми позволяваха да оставя въпросните книги. Ту плачех на “Гераците”, ту се смеех на забавните разкази за деца. Много е характерно за Елин Пелин, че успява да ангажира емоционално – проблемите на героите му стават твои, всичко преживяваш заедно с тях. Може би и самата обстановка – далеч от града – ме пренасяше допълнително в историите му и ме караше да ги приемам толкова лично. Всъщност почти цялото си творчество Елин Пелин е написал в София. Затова обичта към българското село е примесена и с носталгия към дома, а това допринася много за чувствата, които струят от страниците. Селото е блян, идеал, за разлика от градския живот. Градът покварява, разваля патриархалния ред, унищожава традициите и разделя човека от природата – най-големия грях в съзнанието на Елин Пелин. Селянинът е дълбоко обвързан със земята, неделима част от нея:
“Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничено зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и страховете на майката земя…”
“Гераците”
Когато го питат как пише, писателят отговаря простичко. Също толкова простичко създава и разказите си – същите тези, които омайват читателя и го пренасят надалеч, надалеч..:
“Не мислете, че ще ви открия някои чудеса или някоя магия как се пише. Аз съм писал най-обикновено, най-просто, при всякакви случаи, без никакви церемонии, без никакви фетиши около мене, съвсем просто и ясно — и съм писал само тогава, когато ми е било ясно това, което пиша, когато съм го намирал за интересно да се напише. Пазил съм се от неща, които са неинтересни да се пишат. Аз мога да ви разправя как съм писал някои работи. Но преди всичко ще ви кажа, че един писател се оформява в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда. Оттам се оформява и неговият мироглед, и неговият начин на писане. Неговите отношения с хората, с културния свят в тая епоха са от голямо значение и от голяма важност. “
