Преди дни ви зададохме 23 загадки по повод Световния ден на книгата и авторското право – да познаете произведения по първите им изречения. Неслучайно първите думи и от „Керван за гарвани“ намериха място в материала: „Мъж пътувал четиресет и шест години във времето, но никой не знае дали напред, или назад, защото живеел в Делиормана“. Някои от вас познаха заглавието, но по-добрата новина е за останалите – ако все още не сте чели дебютния роман на Емине Садкъ, то ви предстои невероятно пътешествие с третото издание на книгата с логото на издателство ICU. Добрите новини продължават – през май можете да се срещнете с авторката, да си вземете автограф и да чуете от първо лице как са замислени героите и темите в книгата. На 15 май е срещата с читатели в Русе, а на 16 май – в София.
В третото си издание добилият легендарна популярност роман „Керван за гарвани“ идва с QR код на корицата, който ще ви отведе до аудио откъс от книгата, прочетен от Илия Деведжиев, и с 11 черно-бели илюстрации от Екатерина-Мария Миткос.
Лично за мен Керванът е много повече от добра литература – книгата ме срещна с човек, който има финия усет за красиво и стойностно, безподобно чувство за хумор и такова умение да борави майсторлъшки с езика, че всеки наш разговор заслужава стенограма. Вижте какво сподели за вас Емине във второто ми интервю с нея (първото също не е за изпускане) и ако имате възможност да отидете на някое от събитията с нейно участие – горещо ви ги препоръчвам.
Най-после “Керван за гарвани” не е апокрифно четиво и който иска, намира лесно книгата. Какъв път изживя тя от първото издание? И ти с нея?
Хахаха Първото издание на книгата излезе на 5 май 2021 г. На рождения ден на баща ми. Двамата тогава бяхме в Белгия. И двамата гастарбайтери. За първи път в живота ми имах възможността да празнувам рождения му ден с него, защото се намирахме на едно и също място. Двете събития се сляха и се превърнаха в нещо специално за мен, и да си призная, толкова малко знаех за издаването и печатането на книги, че ми беше все тая как се е получило. Книгите през това време физически живееха в ателието на една приятелка от Търново. Когато се върнах от Белгия, преместих палета с книги в детската ми стая в Исперих и оттам снабдявах книжарниците и читателите. За второто издание не бях сигурна. Нямах пари за печат, не ми се занимаваше с разпространение, а и бях сигурна, че няма повече читатели за тази история. До онази весела вечер с човек, когото много обичам и който ме убеди в това, че Кервана може повече, търси се и е нелепо да не правя нищо по въпроса. Тогава наистина нямах никакви пари и единственият начин да продължа, беше да продам един от имотите в с. Гарван, в които бях инвестирала. След продажбата – направих второто издание и си платих здравните осигуровки.
Понякога се чудя местните какво си мислят за мен – купува-продава имоти, вероятно схемата е голяма… А съм просто една въшка с няколко пакета книги в детската си стая. И въпреки хубавата, нова корица на Екатерина-Мария Миткос, второто издание продължаваше да носи известно неудобство за читателите. Тогава разбрах, че повече за Кервана не мога да направя, докато не се появиха ICU, които освен с топлота, посрещат книгите със забележителен професионализъм. И това си личи по всяка тяхна книга, не само моята.
Продължаваш ли да мислиш за героите от Кервана и днес? Живеят ли все още в съзнанието ти или са изместени от героите на следващите истории, които искаш да разкажеш?
Не мога да не мисля за героите от Кервана. За мен те са повече от литература. Историите им ме вълнуват както преди, така и след книгата.
Разбира се, мисля ги като част от следващи текстове. Не защото нямам други образи, а защото не оставям онова, за което се грижа. И което обичам.
Но не винаги се получава. Някои герои отказват да бъдат пренесени в други истории, което доказва, че са точно толкова живи, колкото и онези, които идват в следващи текстове.
Срещайки се с все повече читатели, виждаш ли разлика в начина, по който се възприема? Може би в Лудогорието на темите в книгата се гледа по един начин, в столицата по друг, а в чужбина?
Има невероятна разлика между читателите тук и читателите, живеещи извън България. Последните обръщат внимание на теми, герои и сцени, които тука никога не се споменават – нито в интервюта, нито на представяния. Навярно с географията променяме и начина, по който четем света.
Какво те спасява от шума на днешното кресливо време? Остава ли ти време за природа, тишина и писане?
Тишината е важна за мен. Опитвам се да я култивирам като състояние, което да поканя в себе си тогава, когато ми е нужно. От няколко месеца избрах отново да не съществувам в социалните мрежи, което ми помага. Бях стигнала до момент, в който не вярвам нито на добрите аватари, нито на лошите. Огорчение ми носят най-вече първите, защото другите дори не дават заявка за човечност. А с природата и писането е сложно. Пиша през свободното си време и последните години трябва да избирам – дали да хвана гората или да седна да опитомявам бели листи. Разкъсващ е този избор за човек, който обича да се въргаля по поляни, да открива нови места и да се лута по няколко дена в горите с колело.
Коя тема от “Керван за гарвани” би доразвила в следваща книга?
Темата за общото ни съществуване и безкрайните ни лични и исторически форми. За самоубийството като опит за свобода. Вероятно ще се появяват и други, защото много от темите продължават да ме вълнуват.
Да живееш на коренно различни места обърква ли те понякога или помага за изкристализирането на истинската ти същност? Какво ти дава цялото това пътуване, среща с различни култури?
Постоянното пътуване е и постоянно планиране, а последното е изтощително. Самолетните ми билети тази година са закупени до ноември месец. Знам в кои държави, на кои фестивали и на колко събития ще съм още от януари. И въпреки, че човек е човек, когато е на път, когато пътуваш професионално, често се налага да загърбиш себе си и онова, което те дърпа надолу или нагоре в този момент, защото не ти, а крайната дестинация е важна. Това ми дава страшно много дисциплина и уважение към времето на другия. Оценявам повече свободното си време и най-вече когато го прекарвам със семейството или с приятелите си. И адски ме дразни, когато някой ме ангажира за нещо или започнем да работим по проект и накрая се откаже от плановете си или постоянно закъснява, защото… Оправданията са безкрайни. А в България е обичайна практика. Другаде не съм го срещала, ако трябва да говоря за различни култури и моите наблюдения върху тях.
Кога усещаш, че добре си си свършила работата, чувстваш се удовлетворена?
Само когато готвя. Просто знам, че нещата са тръгнали (или не са) добре още в началото. А когато екипът в кухнята е добър, на което много държа, готвенето се превръща в танц.
И последно – какво последно чете за удоволствие? Защо книгата ти хареса?
Радвам се, че като дете и тийнейджър не съм стигнала „Да убиеш присмехулник“. Преди години само щях да усетя майсторлъка на тази книга, без да го разбера и оценя така, както мога сега.
Ако искаш да поканиш публика на събитията в Русе и София – тук е мястото : )
Заповядайте на премиерата на една престаряла книга, преживяла пандемията от ковид19 и видяла началото на няколко войни!
Прочети още:
Емине Садкъ: Лекът на нашата вироглавост е следващото поколение
Поръчай „Керван за гарвани“ от Емине Садкъ от сайта на издателство ICU или от Ozone.bg.
