Един единствен спортист може коренно да промени тенис живота на една страна, а също така да направи живота на репортерите по-добър и смислен.
Рене Шауфер
Спортът винаги ме е вдъхновявал, макар никога да не съм била спортна натура. Още от малка обичам да се увличам по въодушевлението около големите спортни събития и харизмата на спортистите, които сякаш от нищото успяват да достигнат величието и да го споделят като вдъхновение за масите.
Затова и спортните биографии са ми интересни, не толкова в своята документалност, а във възможността да проследиш пътя от момчето за гонене на топки до световния номер 1 и жива тенис легенда, и в думите да откриеш стимул за своето лично “величие”.
“Геният на тениса” на Рене Шауфер проследява историята на една от най-ярките спортни личности през последните години – Роджър Федерер. В нея освен чисто биографичното проследяване на ключовите събития, хора и етапи от кариерата на тенисиста, швейцарският журналист рисува и пътя в израстването на едно много талантливо и амбициозно, но невъздържано момче до истински перфекционист на корта и извън него, до изключителна личност.
Федерер е спортист, който е “извънредно талантлив и неуморно работещ посланик на тениса, влюбен в своя спорт и във всеки детайл от играта” и историята му е заразителна с амбициозния ентусиазъм и усърдието, с което той постига целите си. Съчетанието на тази силна личност със скромно и премерено поведение, искрената емоционалност и страхотен тенис на корта всъщност го правят повече от голям спортист, на който няма как да не симпатизираш във всеки един смисъл.
Шауфер леко и увлекателно води читателя в света на професионалния тенис, където не всичко е толкова лъскаво като шампионските купи за победителите на трунирите по целия свят. Пътят на самия Федерер също не е безпрепятствен и точно тук книгата помага много на читателя да осъзнае цената на спорта и лишенията за професионалния тенисист. С опитът си на дългогодишен тенис журналисти, авторът много умело дава разяснения за тениса като спорт, за сезонната програма и спецификите на различните турнири, характера и играта на различни тенисисти от миналото до днес. По този начин дори и да не е запознат с тънкостите на спорта, читателят лесно се потя в атмосферата на професионалния тенис – непрестанните пътувания, натоварения сезон и тежките тренировки.
Най-интересната част от книгата обаче е почти в нейния край, където в няколко части Шауфер говори за различните лица на спортиста и човека Роджър Федерер. Тази част е интересен поглед върху характера на спортиста, но и много дълбоко навлизане в света около него – комуникацията с медиите, мениджмънта на спонсорствата и ангажиментите, които за един спортист от такава величина са свързани с много умело планиране и координиране. В тази си част книгата вероятно може да бъде много полезна и на всички, които се интересуват от спортна журналистика, защото говори за спорта не само като суха статистика, но и с интилигетната емоция на метафорите, сравненията с историята и открояването на изключителността на играта на един спортист, който продължава да пише историята на тениса.
Бел. ред. Започнах да чета биографията на Федерер няколко дни преди мача на Григор Димитров с Рафаел Надал на турнира от сериите Мастърс в Монте Карло. След мача с Надал и победата над Джокович в Мадрид, цитатът по-горе много ми се иска да стане истина за нашата реалност. И както някой спомена тези дни, не е важно да се бием в патриотарски в гърдите с тази победа, а да я използваме като стимул повече деца (а и възрастни) да посягат към тенис ракетите и спорта като цяло.
Не пропускайте да прочетете още и ревюто на Алекс за „Геният на тениса“
