Прочела съм всички романи на Фредерик Бегбеде, излезли на български. Писала съм за почти всички… Да, почитателка съм на този френски писател, който се рекламира като скандален. И не, не харесвам всичките му книги. Също не бих препоръчала „Романтичният егоист“ (изд. „Colibri„) на човек, който не е чел друго от Бегбеде.
Първо вземете „Уна и Селинджър“ или „Любовта трае три години“, или „Един френски роман“, или „Windows on the World“. Ако някоя от тях ви се понрави, едва ли ще можете да се спрете, докато не изчетете всички истории на Бегбеде, които сякаш са една и съща. Дали той пише един и същи роман или един-единствен роман?
„Романтичният егоист“ е романизиран дневник (защото да говориш за живота си под истинското си име е скучно!), в който читателят е превърнат в съучастник.
Този мним дневник ми прилича на чернова, която задава темите на всичките книги на Бегбеде. За преходността на човека и чувствата, за страха от емоциите, за необходимостта да бъдем обичани, за лудостта на потребителското общество, за различните форми на фанатизъм, за великите творци и за самозабравилите се глупаци, за разбитите семейства и Втората световна война. Записките на Оскар Дюфрен звучат искрено, но заедно с това повечето му коментари стоят самоцелни и правят впечатление най-вече с досадата, която донасят на читателя.
Това вече съм го чела, това вече съм го чела… Изненада: това вече съм го чела.
„Лъжливата истина на един автор на дневник“ остава като дим от цигара – събира се в облак и после изчезва почти без следа. Запазва се само натрапчивата миризма, която искате час по-скоро да изкъпете от косата си.
В „Романтичният егоист“ Бегбеде се обръща към своите критици, за да им каже: „Господа, и аз бих искал книгите ми да са по-добри!“. По мое мнение следващите му творби са много по-добри. Извод: Бегбеде се развива във възходяща линия като писател и ако продължава така, последният му роман трябва да е наистина велик. Критиците може би са му помогнали?
