„И видя Д., че нищо не е добро,
и стана, и погледна през прозореца,
където издъхващият от жажда свят чакаше дъжд.“
Попитайте ме кои са десетте ми най-любими разказа и сигурно ще зацикля на третия. „Жълтият знак“ на Чеймбърс, „Съкровена светлина“ на Макън, „Дагон“ на Лъвкрафт и… И? Толкова. Прочел съм стотици – направили са ми впечатление три. Може би пет, ако посветя вечерта си на мисията да си ги спомня.
Разказите са коварни.
В най-лошия си аспект не ти дават нищо. Претупани са, скучни са, губят ти времето. „Ела насам! Виж! Тук има нещо за теб, но побързай, че ще изчезне!“ Отиваш, а нещото го няма. Не че си е тръгнало, просто никога не е съществувало. Любимият ти писател си е лекувал творческата криза.
Снимка: Jacek Kołodziejski
Добрият разказ обаче е удар в слънчевия сплит (колко хубаво, нали?). Или падане в шахта. Или провокация, на която не можеш да устоиш, глас, който ти нашепва, че в света има нещо повече, нещо неоткрито, което можеш да потърсиш.
С две думи – скептичен съм по отношение на разказите.
И ето, че в ръцете ми попадна „Гардеробът“ от Олга Токарчук (изд. ICU, превод Крум Крумов). Прелистих тези 60-ина страници между твърдите корици и открих едни изящни, абстрактни, кажи-речи психеделични илюстрации (дело на Таня Минчева, Kontur Creative). И веднага си казах: „Тук има някаква уловка. Някой се опитва да ми отвлече вниманието от нещо.“
Грешка.
Ето затова не е хубаво да си предубеден.
В своя защита ще кажа, че е твърде трудно да пишеш с ерудиция без да си претенциозен. Или да говориш за големите неща без да се натрапваш. Или да си истински оригинален, вместо да се самозаблуждаваш. Откъде можех предварително да знам, че Олга Токарчук ще ги владее и трите?
„Гардеробът“ е сборник от три разказа, които заедно образуват своя собствена вселена с определени условия, атмосфера и мотиви.
Едноименният разказ е първи и играе ролята на пролог – една кратка история за бягството.
Всъщност, това е и една от главните теми на сборника.
Проблемът със света е, че има твърде много от него, а от теб – твърде малко. И когато се умориш да се бориш, когато се пренаситиш, искаш да избягаш. Да си вземеш малка почивка и „да сложиш съществуването си на пауза.“
В „Стаите“ една неназована по име камериерка напуска собствения си живот, като наднича в този на гостите, чиито стаи почиства. Образът ѝ напомня Сартровия сервитьор – олицетворение на „лошата вяра“ – човек, който отказва да бъде това, което в действителност е, преструвайки се на нещо друго. Нашата камериерка се опитва да направи същото. Играе ролята на камериерка, но всъщност не е просто такава и няма как и да бъде. И кое я изобличава? Другият. Чуждият. Онзи, който те вижда, пред чийто поглед маската ти пада и истинската ти същност се разкрива.
„Адът – това са другите.“ – Жан-Пол Сартр.
В третия и последен разказ – “Deus Ex” – главният герой Д. е компютърен гений, който не напуска дома си, но разработва програми, които пресъздават цели светове – от праокеана, населен само с аминокиселини, до възхода и падението на човешката раса. Цикълът се върти отново и отново – непроменим – и когато ентропията измести подема, Д. изпраща върху планетата си потоп.
„Тази нощ Д. създаде човек. Но той беше слаб и безличен. Имаше лапи, лице на птица и лишени от зеници очи. Д. наблюдаваше хаотичния му живот… Живот, преминаващ в дирене на храна и вечен страх.“
Жената, с която Д. живее пък е будистка. Докато той бяга от света с помощта на компютъра си, тя го прави вътре в себе си, взирайки се в „идеалното лице на Пустотата.“ Впрочем и тя остава безименна.
За какво ти е име, когато те няма?
Докато темата за несъществуването в рамките на живота със сигурност се набива на очи в трите разказа, не смятам, че с очертаването ѝ съм разкрил твърде много. При начинът, по който Олга Токарчук пише, това е почти невъзможно. Писането ѝ е многопластово, красиво и понякога на пръв поглед незначителни фрази и мотиви могат да те завъртят в дълбока спирала от идеи и мисли.
„Гардеробът“ е издание, в което, съвсем очевидно, са вложени големи дози труд и любов. От кориците, през илюстрациите, до превода, който кара думите да се леят – всяка нова страница е изживяване. При тези предпоставки четенето на сборника е чисто и просто наслада. А е и полезно. Понякога всеки има нужда да изчезне за малко.
„Жълтият знак,“ „Съкровена светлина,“ „Дагон,“ „Deus Ex”…
Можете да поръчате „Гардеробът“ и всички други книги на издателство „ICU“ от сайта им с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си. Или от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
