fb
10, които...Специални

10 цитата в кехлибарено черно от “Гардеробът” на Олга Токарчук

4 мин.

Всеки почитател на носителката на Нобелова награда за литература Олга Токарчук има собствени мотиви, за да я чете и препрочита. Обединява ни, може би, любовта към недостижимите хоризонти на въображението ѝ. Или пък споделяме общи ценности и разбирания за смисъла на литературата. Не знам, но се надявам, че ще разбера какво ни омагьосва колективно, в рамките на гостуването ѝ в София на 10 и 11 юни. 

Личната ми привързаност към творчеството на Токарчук се корени в правилното време, в което книгите ѝ намират пък към мен (или пък аз към тях). Красивото като полски кехлибар издание на “Гардеробът” (изд. ICU, превод: Крум Крумов, корица и илюстрации: Таня Минчева / Kontur Creative) се превърна в така нужната ми доза изкуство в края на февруари. Този сборник с три разказа е действителност, претворена в психологическа поезия с помощта на безкраен талант и магически реализъм. 10 са цитатите – фрагменти от него, които намериха път към моята душа.


Когато умът остане насаме със себе си, започва да се моли. Защото такава е неговата природа. 


Докосвам лицето си с пръсти, издърпвам кожата на бузите, притварям очи, стягам ластика за коса. Всъщност аз така се сънувам – винаги в огледалото, винаги с различно лице.


Мъжете предпочитат да платят за всичко, даже предварително. Само тогава са свободни, когато плащат. 


Превързвам леглото, ранено от нощно безсъние, промивам раните от сокове върху масата, изваждам бутилките от тялото на стаята, сякаш вадя тръни. Дори почистването с прахосмукачката е промиване на рани.


Но всъщност действителността е Провидението и щом се случва така, то по всяка вероятност има някакъв дълбок смисъл. Оставям стаята, готова да приеме своя винаги временен наемател.


Може би не са имали възможността да видят това по телевизията, в ежедневниците, които миксират всичко с всичко, слагат едно върху друго като в хамбургер, може би не са ги научили на това в училище, нямало го е във филмите, Армстронг не го е намерил на Луната. Това, че се разпадаме с всеки изминал момент. Живеейки, умираме. Както те, така и аз.


Точно така ухае тази постеля. Когато човек спи без грях, без далечни планове, без бунт и отчаяние, когато кожата става все по-тънка, повече като хартия, когато животът полека се изплъзва от тялото като от причудлива гумена играчка, когато вижда миналото веднъж завинаги приключено и затворено, когато нощем в съня идва Бог, тогава тялото престава да маркира света с миризмата си. Кожата попива външните миризми и ги отпива за последен път.


– Аз съм си аз, ти си си ти…

Това изречение беше безкрайно.


И видяха голям взрив. Станаха свидетели на обособяването на четирите велики сили от първичната Цялост. Видяха как се зараждаше времето, което в зародиша си изглеждаше като капка отрова. Съчувстваха на разкъсваното от взрива пространство, а от гнева му се оформяше материя и веднага се превръщаше в огнени кълба, които бълваха злост.

И видя Д., че нищо не е добро, и стана, и погледна през прозореца, където изсъхващият от жажда свят чакаше дъжд.


Приятно е така за момент човек да сложи съществуването си на пауза.


Препоръчвам ви да сложите за 64 страници “съществуването си на пауза” с тази красива книга. Струва си!

Можете да поръчате „Гардеробът“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Прочетете още:

Нобелистката Олга Токарчук гостува в София на 10 и 11 юни

14 цитата от „Карай плуга си през костите на мъртвите“ на Олга Токарчук

Носителката на Нобел за литература Олга Токарчук поздрави Георги Господинов

Олга Токарчук: Моето писане е вид общуване с другия човек

[ + ]