Автобиографичната книга на Георгий Данелия ме намери случайно, докато преравях с наслада лавиците на книжарницата на издателство „Колибри“. Беше определена в анотацията като „най-смешното издание на библиотека „Амаркорд“ и това беше достатъчна препоръка веднага да си я взема, без много-много да му мисля.
Георгий Данелия е известен съветски кинорежисьор, автор на прочутите филми „Мимино“, „Не тъгувай“, „Кин-дза-дза“ , „Есенен маратон„,„Афоня“. Творчеството му обхваща периода 1959-2000 г. – „златните години“ на руското кино. Работата му го среща с почти всички знаменити съветски актьори и режисьори по онова време, като Сергей Бондарчук, Михаил Ром, Евгений Леонов, Леонид Куравльов, Никита Михалков (когото открива като актьор), Вахтанг Кикабидзе. Макар да твърди, че никога не се стреми да разсмее зрителя, хуморът присъства осезаемо във филмите му и някак естествено се „настанява“ и в мемоарните му книги.
А „Пътник без билет“ наистина е уникално смешна книга! Помислете, преди да я вземете за четене в градския транспорт или на друго публично място, защото със сигурност трудно ще сдържaте спазмите от смях! В нея се отразява целият абсурд на съветския социализъм. Соц-ежедневието е изпълнено с толкова откачени и налудничави ситуации, каквито трудно могат да бъдат измислени. Притежавайки опитното перо на дългогодишен сценарист, Георгий Данелия ги поднася с неподражаемо сериозен, небрежно лаконичен стил. Самоиронията е основна съставка на чувството му за хумор, а трагикомизмът – обичаен начин на живот, среда, в която дишаш, живееш, твориш.
Някъде сред лавината от смешни случки са скрити и запечатани безценни мигове на вдъхновение, моментални снимки на големи личности в киноизкуството, размисли за творчеството… И всичко това, видяно през призмата на скромност и самокритичност:
„Всеки път, когато мой филм има успех, ми се струва, че е случаен“
„Внимателно изслушвам всеки, на когото му се иска да ме посъветва, независимо дали е директор или осветител“.
„Всеки път трябва да забравям, че съм получил награди, че съм се ползвал с успех. Иначе няма да постигна нищо, а просто ще се уплаша“ (из интервюто на Раймонд Вагенщайн с режисьора)
Текстът на Георгий Данелия е пропит с атмосферата на киното, сякаш режисьорът не е напускал изобщо снимачната площадка. Изкуството не се ражда в стерилна среда, а е неразривна част от живота – смешен, тъжен, понякога абсурден. Точно тази жива връзка е уловена от Данелия и предадена без позьорство и грандоманщина. Затова искрено звучи и равносметката на твореца:
„Не направих всички филми, които исках. Но направих само филмите, които исках!“
