След като приключих с „Героят” (изд. „Хермес“) на Мари Лу, мога спокойно да твърдя, че „Легендата” е сред най-добрите тийн антиутопични поредици, които съм чела. Макар да й липсва нагнетената и емоционално натоварена атмосфера на „Игрите на глада”, посланията в книгите са много добре поднесени и има доста храна за размисъл. Хареса ми противопоставянето на гледните точки чрез образите на Дей и Джун, които представят съответно бедната класа и елита на обществото, както и преплитането на различни възгледи за това какво е патриотизъм. Интересни са техните мотиви и сложни взаимоотношения с Републиката. И ако правя сравнението с поредицата на Сюзан Колинс, то е по-скоро от гледна точка на това, че има доста романи, които експлоатират сходни теми и понякога е трудно да отсееш какво да четеш и какво не, особено когато зад дадена книга не седи мащабна холивудска продукция, която си е огромна реклама и мотивация да посегнеш към литературния първообраз.
Втората книга „Феноменът” завърши по доста изненадващ начин, след като Дей даде своята публична подкрепа за новия Електор. Той и Идън най-сетне се събраха и получиха шанс за спокоен живот. За съжаление, Дей откри, че в резултат на някогашните експерименти, мозъкът му е засегнат и сега му остават едва месеци живот. Джун, от своя страна, получи предложение от Андън да стане една от неговите кандидат-принцепси. Накрая пътищата на Джун и Дей се разделиха.
В „Героят” намираме двамата осем месеца по-късно. Дей живее с брат си в Сан Франциско, а Джун се обучава за принцепс. Между Републиката и Колониите е сключено примирие, което приключва, когато мутирал вирус на заразата напада хората от Колониите. Сега мирът зависи от намирането на серум и се оказва, че ключът към него е Идън. Джун се озовава в ролята на посредник между Републиката и Дей и двамата отново се надпреварват с времето в сложната политическа обстановка, в която позициите се менят доста бързо.
В тази книга успяваме да видим и част от Антарктика, която в бъдещето е най-проспериращата в технологично отношение държава, а моделът й на управление е базиран на социална ангажираност в полза на обществото. И така, Мари Лу представя три функциониращи модели на управление, като всеки има своите недостатъци и предимства. Във „Феноменът” се запознахме със структурата на Колониите, чиято власт е в ръцете на няколко големи корпорации и цялото общество е изградено на силно изразени капиталистически принципи – всичко се купува и всичко се продава. Кое общество на кого ще допадне е субективна преценка, но всички имат своите недостатъци.
„Героят” е най-динамичната част от поредицата, обхваща най-кратък период от време и всичкото напрежение, което се е акумулирало в предишните романи, сега достига развръзка. Краят в стил манга е изненадващ в някои отношения. Като читател съм удовлетворена от финала и ми се струва най-логичен, а това е важно, особено, когато един незадоволителен завършек може да развали цялостното впечатление от история, която много ви е харесала.
Вижте още ревютата на Преслава за „Легендата” и „Феноменът”.
