Признавам си – аз съм от онези читатели, които австралийската писателка Лиан Мориарти е спечелила безапелационно, и чакам с нетърпение всяка нейна книга. Романите й не претендират да бъдат поставяни в редиците на елитарната литература, но пък Мориарти е такъв майстор на увлекателния разказ, добрите диалози, поддържането на напрежение и изграждане на пълнокръвни герои, че не намирам за трудно да си обясня факта как „Големите малки лъжи“ (изд. „Хермес“) оглавява списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ още с появата си на пазара. Този успех е прецедент в историята на класацията, тъй като досега австралийски автор не се е радвал на подобно постижение.
Както подсказва заглавието, лъжите са в основата на сюжета, способни да спасяват и разрушават животи. Главните герои в третия излязъл на български роман на Мориарти, подобно на предишните два („Тайната на моя съпруг“ и „Какво забрави Алис“), са обикновени хора, съвсем неидеализирани персонажи, максимално близки до представителите на средната класа.
„Големите малки лъжи“ разказва историята на млада майка, която се мести в малкото градче Пириуи, намиращо се на източния австралийски бряг. Заедно с петгодишния си син, тя бяга от миналото с надежда да изгради нормален живот сред местното общество. Запознава се с две майки от класа на детето си – и двете със собствен водовъртеж от семейни тайни, скрити под бляскава обвивка.
Кулминацията се споменава още в самото начало – на училищно тържество с маски един от родителите намира смъртта си. Дали става въпрос за убийство, или за нещастен случай, както и самоличността на жертвата, остава загадка до последните страници. Трилъровият елемент се съчетава чудесно с изследването на вътрешния свят на героите, като междувременно са засегнати и сериозни теми като домашното насилие, тормозът в училище, свръхамбицията и ценностите, заради които си струва да правим жертви.
Никол Кидман на церемонията по връчването на наградите „Еми“, 2017 г. (снимка: Emmy’s)
Както в реалния живот няма перфектни личности, така и в книгата дори позитивните персонажи не са пощадени от кривини в характерите, слабости и грешки. Според мен това доближаване на образите им до реалната човешка природа е един от козовете на Мориарти, благодарение на който тя печели милиони почитатели. Типично за романите й, вътрешният свят на героите й отразява морални дилеми, характерни за съвременното общество. Аз като читател се чувствах напълно съпричастна с някои от проблемите им, задавах си същите въпроси и търсех своите отговори, което ме сближи с книгата и ме накара да я харесвам още повече.
В интервю за Аmazon 50-годишната Мориарти споделя, че самата тя трудно е станала майка, и то на доста късен етап в живота си, (синът й тръгва на училище миналата година), затова и не приема майчинството като даденост, а гледа на него с „широко отворени очи на турист“. Тя допълва, че темата за майчинството и всичко, което то променя в битието на един родител, е много близка за нея и именно така се е зародила идеята за сюжета. Самата Мориарти води съвсем обикновно ежедневие в предградията и дори не се радва на огромна слава в собствената си страна – далеч по-ценена е в САЩ.
„Големите малки лъжи“ е роман с кинематографичен потенциал, който Холивуд не оставя незабелязан. През септември едноименната екранизация Big Little Lies спечели статуетка „Еми“ за най-добър лимитиран сериал, а Никол Кидман бе отличена за най-добра женска роля в него.
Докато сериалът стигне до българската публика, имате чудесната възможност да разнообразите ежедневието си с тази изключително увлекателна книга. Не забравяйте обаче често цитирания принцип на Парацелз: „Всичко е отрова, всичко е лекарство, едното и другото се определя от дозата“. Същото важи и за лъжите!
Трейлъра на сериала можете да гледате тук:
