„Гордост и наслаждение“ (изд. „Софтпрес“) е последната любовна история, която разлиствах няколко нощи поред. Приказка за мъж и жена, които, без да се надяват, се откриват и заживяват щастливо до края на дн…
Момент! Връщам малко назад. Това клише за любовните романи е грубо наклеветяване. Може да им припишете всички литературни грехове, но те (любовните романи) не са имали и нямат претенция за безоблачно щастие до края на живота на героите и след това. Просто историята трябва да свърши някъде и това някъде е именно най-емоционално зареденият момент. Точка.
Та, „Гордост и наслаждение“ е последното четиво, което пареше ръцете ми през повечето време. (Добре, че някои го предпочитат горещо!) Силвия Дей отново свързва два противоположни характера, но начинът, по който го прави е доста оригинален и най-малкото забавен.
Героят се казва Джаспър Бонд (само това име дава точка преднина на книгата в моята класация, защото през цялото време четях за „мистър Бонд“, което си е секси само по себе си) и е ловец на крадци.
Дамата, която пробужда най-ниските му страсти и най-възвишените му чувства, е страшно богата стара мома, която по свое желание отказва да се омъжи. За нея бракът е твърде скъпо начинание, защото, ако се задоми, би изгубила независимостта си, контрола над собствените си решения и право да се разпорежда с парите си.
От всички млади жени се очаква да си изберат съпруг така, както избират ново боне или наметка.*
Съкровените чувства на многобройните й ухажори не я занимават, защото ги смята за маловажни в сравнение с онова, което би могла да изгуби, ако се поддаде на ласкателствата.
Мистър Бонд (!) живее ден за ден, гори в работата си и следва единствената си цел – да съсипе най-големия си враг, а след като го стори мечтае за екзотични приключения.
И двамата странят от хората, но по различни причини.
Връзката им е противопоставяне на разум и страст, на плът и дух, на възможно и немислимо. А тази постоянна битка ги тласка да се справят с проблемите във вътрешния си свят. Имат ли двамата представа как да бъдат щастливи? Могат ли да запълнят празното място в сърцата си?
Дали прозрението „че определени багри на удоволствието могат да излязат само изпод ръката на някой друг“, откровеността, диалогът и загърбването на предразсъдъците ще бъдат достатъчни за тях? Това ще научите на последната страница.
*Макар да не е сред великите разказвачи на нашето време, Дей успява да се заиграе не само с името, но и с първото изречение на шедьовъра „Гордост и предразсъдъци“ по един доста приятен начин.
Автор: Дани Божидарова
Прочетете още ревютата ни за „Обсебена от теб“ и „Седем години копнеж“.
