Спомняте ли си емблематичната сцена от „Красавицата и звярът“, в която звярът се опитва да спечели сърцето на мечтателката Бел чрез огромната си дворцова библиотека, извисяваща се сякаш до небесата? Кой ли не е мечтал за този рог на книжното изобилие – аз със сигурност съм си поставила за цел някой ден да напълня сходно по размери помещение с любимите си книги. Ако обаче не ви се занимава с цялата галимация, има и по-бърз начин. Накарайте мистериозен богаташ да се побърка от любов по вас и му подскажете, че сте склонни да го окъпете в благоволението си, стига да ви събере една такава съкровищница.
Именно мотивът „любовта на жената минава през библиотеката й„ ме спечели като читател на „Горски“ (изд. „Обсидиан“). Заради въпросния сюжетен елемент в началото не се усетих, че между романа на Весна Голдсъурди и класиката „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд има неразривна връзка. Тя обаче става очевидна още в самото начало и е пътеводна звезда на Голдсуърди до самия край.
Николай (Никълъс) Кимович е сръбски емигрант, който работи в елитарна лондонска книжарница на прага на фалита. Един ден с него се свързва енигматичният руснак Роман Горски – може би най-богатият човек в Англия, чието състояние е натрупано по неизвестни пътища и е обект на множество спекулации. Горски дава да се разбере, че е склонен да се раздели с огромна сума за изграждането на библиотека, целяща да спечели любовта на една жена. Библиотека, посветена на изкуствата и в частност руската литература, която трябва да съдържа само ценни, редки първи издания.
Кой е обект на това възхитително ухажване? Една друга руска енигма, Наталия. Срещу имението, което красавицата споделя със съпруга си англичанин и дъщеричката им, започва да се издига палатът на Горски, навярно замислен като неин бъдещ дом. А в сянката на този недобре прикрит романс Ник опознава един свят, който не му принадлежи, свят на немислимо великолепие и безсрамно разточителство.
„Горски“ е преди всичко модерен прочит на класиката на Фицджералд. Сюжетът е почти 
идентичен, героите са сходни, стилът е същото магическо пищно отражение на абсурдния разкош, в който се къпе най-богатата социална прослойка… Въпреки това не оставайте с впечатлението, че Голдсъурди е изкопирала „Великият Гетсби“ едно към едно. „Горски“ описва един доста по-различен свят от този през 20-те години на XX в. в САЩ.
Тук подводното течение не е расизмът, а въпросът за бягството от родината, за Лондон като мащеха на хиляди емигранти, завзели всички обществени кръгове – от най-онеправданите до най-привилегированите, за изтласканата от руските олигарси английска аристокрация, за недоверието и стаената неприязън на заварените деца към доведените им от чужбина братя и сестри и колко дистанцирани са и ще си останат едните спрямо другите, независимо че световете им постоянно се преливат. Романът е изключително щедър в описанията на лукса и нагарча там, където се прокрадва носталгията по дома и по миналото.
Весна Голдсъурди е предприела интересен и бих казала, успешен експеримент да пресътвори една класика. Въпреки това, ако не сте почитатели на Фицджералд и си търсите оригинална история, не бих ви насочила към „Горски“. Този роман е замислен като дълбок реверанс към вечния образ на Гетсби. Ако предложението за осъвременена негова версия с щипки библиофилски страсти не ви блазни, може би ще ви е малко трудно да му се насладите.
