Изпълнението на Бед Бъни в полувремето на Супербоул бе много повече от музикално шоу. Пуерториканският певец отправи силни културни и социални послания, а спектакълът му отприщи вълна от поляризирани коментари – и възторжени, и остро критични. Пърформънсът на носителя на Грами Бенито Антонио Мартинес Окасио включваше ярки пуерторикански символи и елементи от латино идентичността.
В тринайсетминутното шоу Лейди Гага излезе с тоалет, който също отпраща към пуерториканското. Тя носеше брошка с червеното цвете мага, символ на пуерториканската съпротива, а от 2019 година обявено и официално за национален символ на острова.
Цветето мага шармантно украсява корицата както на американското, така и на испаноезичното издание на романа на Джанин Къминс „Говори ми за дома“. Книгата излезе в САЩ през 2025 година, а в България предстои през май с логото на ICU и в превод на Ирена Алексиева. Посланията на романа също са реверанс към пуерториканските корени на авторката.
„Разказ за майки и дъщери, за любов и загуба… за изговорените и премълчаните истории, които могат да оформят усещането за дом на едно семейство и чувството за принадлежност на всеки човек“. Така е определен романът, в който една пуерториканка се отказва от езика и детските си спомени, за да се впише по-успешно в американското общество.
Провокирана от представлението на Бед Бъни, Джанин Къминс пусна в своя Инстаграм профил емоционално видеопослание, в което коментира пуерториканското си наследство и критиките на онези, които поставят под въпрос идентичността ѝ.
Наричат Пуерто Рико Острова на очарованието. Той се отличава с карибския си полъх, с това, че там се говори испански, че е родината на регетона и е територия с уникален статут: смесица от вътрешна автономия и федерална зависимост от САЩ. Върху тези характеристики бе изградено и музикалното шоу. Бед Бъни изброи страните в Северна и Южна Америка, от Чили и Аржентина на юг до Канада на север, а танцьорите около него развяха знамената на всички държави и територии в Америка. Певецът обедини латиноамериканските общности около посланието, че любовта винаги надделява над омразата и че страните от Северна и Южна Америка са силно свързани. Призив за една Америка, отворила сърцето си за многообразието и многоетничността, в контрапункт на имперските интереси на САЩ.
Испанският език, на който пее Бед Бъни и на който говори Джанин, е тяхното символично знаме. В края на шоуто изпълнителят изрече Seguimos aquí („Все още сме тук“) като упрек срещу изключващата реторика на консервативните среди в САЩ, според които човек с латино произход не е достатъчно американец, за да му бъде оказана честта да направи шоуто в полувремето на Супербоул. Обвиненията към Джанин, че има фалшива латино идентичност, са другата страна на същата монета.
Спектакълът на Бед Бъни е празник на латино музиката, обединение между страните на американския континент в ритъма на салсата, бомбата и регетона, а същевременно директна покана за обединена Америка. Битува клишето, че латиноамериканците са подозрителни чужденци, които се стремят да унищожат „автентичния“ американски начин на живот. Бед Бъни и Джанин Къминс гордо заявяват, че Америка е много повече от Съединените щати, които не биха били каквото са без културния и езиков принос на латино общността.
Скрипт:
Бел. прев. Скриптът следва фразите на испанските субтитри във видеото.
Искам да споделя нещо
за писателския си опит около романа „Изхвърлени в Америка“.
Тогава се разшумя около моята етническа принадлежност, идентичността ми като
„фалшива латина“, защото
фамилното ми име е от друга култура,
защото кожата ми е бяла
защото имам смесен произход и не говоря свободно испански.
Въпреки че обожавам този език и не се отказвам.
Но тогава не знаех как да отговоря,
защото, ако трябва да съм честна, дълбоко в себе си
се притеснявах, че
това, което казват, може би е вярно.
За мен беше ужасно, защото се запитах
дали не е противоестествено да се чувствам пуерториканка.
Миналата неделя
беше много специален момент за мнозина, момент на изцеление за хората като мен,
защото се появи Бенито,
с отворени обятия, с отворено сърце, и обяви пред всички
че имаме своя идентичност.
Че латино хората сме важни за идентичността на САЩ, но
най-силното му послание беше
че заедно сме Америка.
Заедно!
Нали така?
Много се гордея с историята на моето семейство.
Много се гордея с
кръвта, която тече във вените ми: от Ирландия и от Пуерто Рико.
Аз съм и двете.
Много, много съм горда, че в този момент усещам свързаност с Бенито,
с моя остров, с моите хора и култура, с моите книги и моя глас.
И никой не може да ми отнеме това.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ОТНЕМЕ ТОВА.
Автор: Рада Ганкова
Прочетете още:
