Да си петдесет нюанса сив в „Грей“

Хората имат нюанси, Ана, като цветовете. И ако думата „преебан“ беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

Скандалните “Петдесет нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс е от книгите, към които бях силно предубедена, преди да започна да чета. Но въпреки всички негативни коментари и очаквания, поредицата успя да ме очарова. Затова не можех да пропусна да се потопя отново в различния свят на Крисчън и Ана, но този път от негова гледна точка в новия роман на Е. Л. Джеймс – “Грей” (изд. „Бард“) .

В “Грей” читателят може да наблюдава трансформацията на един тежко травмиран от детството си мъж. Крисчън е богат бизнесмен, убеден в необходимостта да контролира абсолютно всичко около себе си. Животът му е подреден, дисциплиниран, но преди срещата му с Ана е някак празен. Тя е срамежлива, невинна и дълбоките й сини очи сякаш успяват да погледнат навътре в ранената му душа. Благодарение на Ана той успява да преоткрие целия си свят наново и се поставя в ситуации, в които не е очаквал да попадне досега.

Никога не съм искал повече до деня, в който те срещнах.

Историята е същата като в “Петдесет нюанса сиво” – имейлите, смс-ите, закачките, но едновременно с това успява да създаде и доста по-различно усещане. Настроението е много по-мрачно и напрегнато. Дали Грей ще успее да пребори страховете си и негативното мнение за себе си?

Тя не може да обича чудовище. Не може да обича абсолютно смахнат кучи син.

“Грей” е едно перфектно допълнение към “Петдесет нюанса сиво”, разкривайки истинската и неразбрана страна на Крисчън. Както и в предишните две книги от трилогията – “Петдесет нюанса по-тъмно” и “Петдесет нюанса освободени”, си личи, че авторката успява да развие стила си и да го подобри значително от дебюта си насам. Ако търсите нещо вълнуващо, различно и обичате да четете между редовете, то това е вашата книга.