Първият учебен ден може да бъде много изтощителен, особено ако нещата при теб имат склонност да се объркват и да изпадаш в срамни ситуации. Първата книга от поредицата на канадския писател Иван дьо Мюи “Грижите на Безгрижко: 1. Срам” (изд. „Дуо Дизайн“) залага именно на притеснителните случки в живота на всяко дете. В случая с 10-годишния Лоран Безгрижко това е първият учебен ден.
В последните няколко години всеки такъв ден е белязан от някаква срамна случка, която поставя момчето във фокуса на вниманието на съучениците му и го кара да се черви. Неприятна ситуация, без съмнение!
Затова не е чудно, че за наближаващия първи учебен ден в четвърти клас Лоран е твърдо решен да избегне всякакви позорни ситуации. Надежда му вдъхва и намереният от него талисман – специално камъче, принадлежало на дядо му (съвсем обикновено според всички останали). Както вече сте се досетили, нещата не се развиват по план, а талисманът, вместо да помогне, вкарва Лоран в още по-конфузна ситуация с новата суперготина учителка Ан-Софи.
Прибавете дразнещата му полусестра тийнейджърка Шарлот, задаващото се на хоризонта ново бебе в семейството, неконтролируемия ентусиазъм на най-добрата му приятелка – мъжкараната Мари-Пиер, и вече ви е ясно, че животът на Ло има голям потенциал за срамни случки, които да забавляват читателите.
“Грижите на Безгрижко” е от типа графични романи, които ще допаднат на малките читатели с близките до тяхното ежедневие истории, разказани с типичното ученическо чувство за хумор. Колебанията, притесненията и затрудненията на Ло също без съмнение са им добре познати. Забавните илюстрации на Жан Морен правят четенето още по-приятно, а честите рисунки с коментари на Безгрижковото любимо куче Плондер, дават по-различен поглед към житейските перипетии на момчето. Всичко това създава дори у по-неуверените читатели чувството, че напредват с четенето и че то може да е доста забавно занимание.
Родителите вероятно няма да бъдат впечатлени от детинските терзания на Лоран и склонността му да превръща в драма ежедневните случки, но те не са и целевите читатели на поредицата. Ако приемем, че целта на подобни книги е освен да забавляват децата и да ги накарат да се почувстват разбрани и съпричастни, то Иван дьо Мюи е успял да го направи.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
