По случай отминалите празници решихме всеки член от семейството да получи по една книга. Изборът за 4-годишната ми дъщеря беше „Грузулак” (изд. „Жанет 45“) на Джулия Доналдсън. Първият път я прочетохме още преди да се приберем у дома, а след това имаше своеобразно състезание кой ще я прочете най-изразително.
Историята започва като обикновена разходка в гората за малкото мишле. То е вкусна хапка и срещите му с Лиса, Бухльо и Змията без малко да се окажат смъртоносни. Мишлето обаче притежава смелост, въображение и красноречие, които раждат въображаем помощник – грузулака.
Грузулак? Какво е това грузулак? Наистина ли не съществува? Горещо ви препоръчвам да прочетете сами и честно казано нямате нужда от дете като оправдание, за да го направите.
„Грузулак” е от онези универсални истории, които са едновременно простички и разбираеми за най-малките, но притежават също дълбочина и хумор, които допадат на възрастните. Историята се лее забавна, драматична, малко страшна, малко смешна.
Стиховете на Джулия Доналдсън са великолепно илюстрирани от Алекс Шефлър. Резултатът е сполучлив творчески тандем от типа Роалд Дал/Куентин Блейк, при който е невъзможно да помислиш за автора, без да се сетиш и за илюстратора.
„Грузулак” е абсолютно възхитителна находка, която забавлява не само малките слушатели, но и цялото семейство. Книгата е многократно награждавана и радва читателите в 55 страни. Тя е и сред номинираните заглавия в категория “Откриватели” на Наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” 2015. Издателство „Жанет 45” заслужават искрена благодарност за решението да издадат книгата на български. Свършили са чудесна работа с превода (Паулина Бенатова и Манол Пейков) и оформлението (Ростислав Димитров). Казано накратко, с думите на мишлето, „Туй ми се нрави!”
А докато навън баба Марта беснее и мартенският сняг се сипе на парцали, можете да се настаните уютно и да чуете аудиоверсията на „Грузулак”, прочетен от Манол Пейков:
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
