Когато започвам този материал, часът е 01:16, а от лявата страна на бюрото ми удобно е полегнал Omnibus 3: The Haunter of the Dark, намерен случайно по рафтовете на „Хеликон“. Навън „Овча Купел“ се изживява като умален Дънуич със своята глуха атмосфера, липса на човешко присъствие и спорадично лаещи кучета.
Какво се очаква да бъде казано за бащата на хоръра (заедно с Едгар Алън По) в неговата най-елегантна и психологически сриваща форма? Че подобно на По, но в много по-радикален вариант, Лъвкрафт води живот на лишения и откровена нищета? Или пък че е поредният пример за гений, изпреварил времето си и останал незрим за публичното читателско внимание приживе?
Имам по-добра идея: на 20 август 1890 година Уинфилд и Сара Лъвкрафт се сдобиват със син, а човешката култура – с един от най-значимите литературни мистици в историята си. За скромния си 46-годишен живот (умира на 15 март 1937 година) Лъвкрафт дава нова дефиниция на понятията „страх“ и „космос“, постига абсолютно безсмъртие като идеи и създадена космогония и полага основите на цяла митология.
Самият живот на писателя е сякаш откъс от неговите разкази. Когато е на три години, баща му постъпва в психиатрия и така и не се връща у дома. Постоянните боледувания на малкото момче го лишават от възможността да ходи на училище (а и универстет след това). Между стените на своебразния си затвор, Лъвкрафт развива любов към книгите, химията и астрономията. Дните са низ от часове, посветени на ученето. През нощите идват кошмарни същества, които ще послужат за вдъхновение на цяла раса от митологията на Лъвкрафт.
Ако погледнете която и да е снимка на писателя, ще забележите две неща: първо, тъмните му очи, всяко едно приличащо на черна дупка из космоса, и второ – неестествено бледата му, призрачна кожа. През сериозна част от живота си Лъвкрафт съществува като привидение – не излиза през деня, а вместо това води нощен живот. Именно от тази странна рутиност той черпи вдъхновение, за да даде образ на древните ужаси, които населяват разказите му.
В никакъв случай той не е асоциален индивид – пребиваването му в Ню Йорк и женитбата му със Соня Грийн доказват това, както и принадлежността му към клуба „Калем“ и честите кореспонденции с клиенти и редактори. Но бащата на хоръра остава верен на начин на живот и поведение, пряко свързани с есенцията на творчеството му.
Въпросното творчество наистина има космически измерения – и като мащаб, и като естество на ужаса, който внушава. Страхът, пропит между кориците на произведенията на Лъвкрафт, не е статичен и фиксиран. Писателят си играе във времето и пространството, рисува мрачни сухоземни градове, подводни кралства на ужаса, космически създания (и съзнания), раси, същества… В хорър жанра няма нещо, което да може да се съревновава с дълбочината и последователността на изградената от Лъвкрафт вселена. Същества като Ктулху, Азатот, Шуб-Нигурат или Дагон нямат и едва ли ще намерят свой аналог. Същото важи и за локации като Инсмут, Аркхам или Дънуич.
Хорърът на Лъвкрафт е архаичен. Един век е прекомерно дълъг период за „физическата“ обвивка на страха, а донякъде и за неговата есенция. Различното обкръжение изменя това какво смятаме за застраващо психическата ни стабилност. Въпреки тази остарялост на инструментите си, Лъвкрафт все пак сондира съзнанието и внушенията му проникват отвъд кората на съвремието ни. Причината е много проста: ужасът, който той твори, е с дълбоко положени основи в най-примитивните ни притеснения и страхове.
Няма място за сравнение между творчеството на бледия американец и текущата поп-култура на хоръра. Можете да гледате колкото искате холивудски екранизации, но те няма да постигнат и една десета от страха, който четири разказа на Лъвкрафт ще ви инжектират. Разчитането на физическите измерения за предизвикване на психологическа реакция са ограничени, краткотрайни и бедни като ефективност. Много малко поп-културни хорър феномени излизат извън физическото и задълбават точно в онази ниша, която Лъвкрафт манипулира толкова добре.
Приживе Лъвкрафт е призрачно лице, прекарващо нощите си в смесица от реални кошмари и въображаеми такива, положени върху още по-бледи листове. След смъртта си той става културна икона с ясни очертания и култов статут. Наследството му е всепроникващо: частички от космоса, създаден от него, могат да бъдат открити в музиката, екранните изкуства, литературата, поп културата, гейминг индустрията и на редица други места.
Пред надигащото се лице на науката, човекът в творчеството на Лъвкрафт изглежда миниатюрен, безсилен, безсмислен и жалък. Как ли би погледнал американецът към текущата епоха, извикала нови страхове, предвид бързото развитие на технологиите? Вписването му в текущата вълна на дистопични, пост-апокалиптични сюжети, в които индивидът е репресиран – но от правителства и политически фактори, вместо от космогонни ужаси, със сигурност би било нещо неотразимо като явление.
Приютил извънземното си съзнание в древния Р’лйех, Ктхулху хибернира и сънува космическия си сън от векове. Някой ден ще се събуди, може би търсейки битка с полубрата си Хастур, но със сигурност готов да покори човешкия род. В паралела на реалността писателят също спи своя вечен сън, но от десетилетия, а творбите му отдавна са впримчили същия този човешки род. Те ще продължават да набират нови последователи в космическия култ на хоръра с щампа Лъвкрафт. Заслужено.
Можете да поръчате книгите на Лъвкрафт от Ozone.bg.
