fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Едгар Алън По – Гарванът на литературата

8 мин.
Edgar Allen Poe

„В моето съзнание цялото време е една среднощна печал.“

Датата е 3 октомври, 1849 г. Неприветливите улици на Балтимор, щата Мериленд, приютяват множество безпътни души, но тази нощ една от тях ще изпълзи от мрака право в устата на смъртта. На прага на една ирландска таверна Джоузеф Уокър се натъква на мъж в ужасяващо състояние – неадекватен от очевидно огромното изпито количество алкохол и парцалив като най-пропадналия скитник. Нищо не подсказва, че този окаяник е американският писател Едгар Алън По, разтворил кориците на книгите за историите на ужаса.

Приет е в болницата „Вашингтон Колидж”, където в продължение на четири дни се намира в състояние на делириум, крещейки до безпаметност името Рейнълдс и молейки се на дежурния лекар да му пръсне мозъка. Най-накрая, след продължителна агония, на 7 октомври Гарванът на литературата надава предсмъртен крясък: „Господи, помогни на бедната ми душа!” и издъхва.

Смъртта му би могла да даде началото на разказ, написан от самия него – загадка, оплетена в мрак. Може би един велик писател заслужава по-достоен и милостив край? Истината е, че ако животът на Едгар Алън По беше роман, тази сурова кончина би послужила за идеалния завършек на историята му.

Роден е в Бостън, щата Масачузетс на 19 януари 1809 г. под името Едгар По, в семейството на театрални актьори, които го кръщават на герой от Шекспировата пиеса „Крал Лир”. За нещастие, в рамките на две години детето губи и двамата си родители – баща му ги напуска, а майка му умира от туберкулоза. Останал сирак на тригодишна възраст, По е приютен от семейството на преуспелият търговец Джон Алън, от когото наследява второто си име. Макар да е отгледан в заможната фамилия, По така и не е официално осиновен, тъй като Джон Алън е искал да запази вековното си родословно дърво непокътнато от незадоволителния произход на момчето, син на артисти.

За кратък период от детството си Едгар Алън По е посещавал пансион в Англия. Според историите класната му стая се намирала непосредствено до гробище, като уроците по математика се провеждали сред покойниците. Всяко дете получавало задачата да си избере надгробен камък и да определи възрастта на починалия, като извади годината на раждането от годината на смъртта. Часовете по физическо включвали гробарски дейности – още на първия учебен ден децата получавали малка дървена лопатка, която вкарвали в употреба щом някой от енориашите се споминел. Копаенето на гробове се считало за ободряващо занимание на чист въздух – една от английските прелести.

Джон Алън не е бил емоционално привързан към доведения си син. Не го дарявал с любов или грижа, още по-малко пък му гарантирал материално благополучие – от него По усвоява единствено надменното поведение. Докато е студент в университета Вирджиния, се поддава на множество пороци, сред които алкохолизъм и хазарт. Липсата на пари го подтикват към залагания, които го завличат в дългове. Този период дава начало на лишенията, които ще се превърнат в една от запазените марки на краткия му живот.

Престоят на Едгар Алън По в Уест Пойнт е също знаменит, макар и не толкова славен период. Постъпва във воeнната академия през 1827 г. поради невъзможността си да се издържа сам. В началото служи във Форт Индипендънс на бостънското пристанище за 5 долара на месец. През същата година публикува първата си книга, стихосбирката „Тамерлан и други стихове“, подписана „от жител на Бостън“; книгата остава напълно незабелязано от читатели и критика.

Встрани от това, По е считан за позор за униформата заради постоянното му пиене и твърдия му отказ да изпълнява заповеди. Приемната му майка Франсис Алан умира и последвалият втори брак на Джон Алън, както и многобройните му афери, окончателно скъсват и без това крехката връзка между двамата. По умишлено напуска Уест Пойнт, заради което е изправен пред военен съд и заклеймен за „безотговорно пренебрегване на задълженията”. Остава в историята като единственият значим американски писател, който е посещавал академията и в последствие е бил изхвърлен от нея.

Следващата житейска спирка за По е Балтимор. Приютява го леля му Мария Клем, в чиято 13-годишна дъщеря и респективно своя братовчедка Вирджиния писателят се влюбва. Странното им ухажване приключва с тайна сватба и обществен скандал заради крехката възраст на момичето, което остава голямата любов на писателя. Ранната й смърт от туберкулоза е поредното изпитание в живота на По, както и вдъхновение за много от трагичните женски образи в поемите му – Ленор, Анабел Ли…

Едгар Алън По е известен като първият американски писател, който иска да се препитава само от творчеството си, макар че постоянните лишения, в които живее, са показателни за това колко е успешен този експеримент. Пише статии за списания и вестници, като дори му се е случвало напълно да съчинява дадени репортажи за уж реално случили се събития. Стилът му е богат, описателен, с неизменно мрачни и зловещи мотиви, които му спечелват славата на баща на ужаса, детективския разказ и дори научната фантастика.

Изглежда, че страхът от тъмното е една от споделените фобии на всички майстори на хорър жанра. По разказва на свой приятел, че демоните се възползват от нощта, за да поведат непредпазливите по хлъзгави пътища“. Черните облаци тегнат не само над творчеството му, но и над живота му. Лошият му късмет, бедността му, тежкото пиянство и кончината на скъпи за него хора правят съществуването му тежко и безрадостно. Въпреки това По не е бил човек на самосъжалението, даже напротив.

Ако мислите, че „Гарванът” е гениално произведение, то напълно споделяте мнението на самия По за собственото му отроче. Нарича го „най-великата поема, писана някога“. Може да е имал много пороци, но скромността със сигурност не е тях. Невежеството обаче е. В абсолютно неведение за авторските си права, Едгар Алан По е копнеел да види произведенията си публикувани, без да ги застрахова, като така в крайна сметка не печели нищичко от тях. Имайки се предвид известността на „Гарванът“ и колко е била разпространена поемата, това си е цяло кощунство.

Малко известен факт е, че черната птица от творбата си има жив прототип – говорещият гарван на Чарлз Дикенс. Когато домашният любимец умира от препиване с бяла боя, първата работа на По е да се прибере у дома и да вдъхне на птицата втори живот, този път вечен. Nevermore…

Мистериозната смърт на Едгар Алън По е майка на множество спекулации. Една от най-разпространените теории е, че кончината му е причинена от натравяне с алкохол и наркотоци при принудително гласуване, тоест писателят и бил отвлечен и насилствено упоен с цел гласуване за определена личност. Каквато и да е истината, факт е, че лошият късмет на По го съпровожда дори и в отвъдното – надгробният му камък е прегазен от дерайлирал влак, затова се е наложило тленните му останки да бъдат преместени в абсолютно незабележим гроб под номер 80. Въпреки това от 1949 г. насам именно на този гроб мистериозен непознат с черно палто неизменно празнува рождения ден на писателя. Първо вдига тост за починалия, след което оставя на паметника полупразна бутилка коняк и три червени рози. Още една ненаписана история…

Дори и след смъртта си По разединява литературната общност. Едни го величаят като бог, други, сред които Марк Твен („За мен прозата му е напълно негодна за четене – също като тази на Джейн Остин”) го обвиняват в липса на мъжественост и талант. Друга лична нападка от У. Х. Оден оприличава любовния му живот на ридаене в нечий скут и правене на жертва. Некрологът му, написан от американски критик, започва с „Едгар Алън По е мъртъв. Той умря в Балтимор преди два дни. Това известие ще разтревожи мнозина, но малко ще скърбят за него“. Авторът на мрачните слова, Руфъс Уилмот Грисуолд, по-късно написва биографична статия за По, в която се опитва да екзекутира вече мъртвия, приписвайки му всички съществуващи пороци и злини. Не че животът на По не дава материал за подобни нападки, но от злоба Грисуолд изопачава истината по жесток начин.

Е, ние харесваме По. Харесва го и модерната култура, присвоявайки образа му за филми, сериали, книги и дори рап песни. Смъртта на тази мрачна и ексцентрична личност си струва да се отбележи, макар че творчеството му е достоен и достатъчен ковчежник на гения му.

Гледайте трейлъра на биографичния филм за Едгар Алан По „Гарванът“ с участието на Джон Кюсак:

[ + ]