Превеждан на над 20 езика и сочен за може би най-добрия съвременен холандски писател – Херман Кох е име, което не можете да си позволите да подминете. И ако още не сте чели бестселъра му „Вечерята“ или съвсем топлата още на български „Вила с басейн“, го направете задължително за гостуването на Кох у нас през следващата седмица, на което сме медиен партньор. И преди да се запознаете лично с писателя на 12 ноември в „Хеликон-България“, ви даваме шанс да го направите задочно в специалното интервю, което Херман Кох даде за „Аз чета“.
Г-н Кох, българските читатели Ви познават чрез две книги, където разказът се води от името на мъже в средата на четиридесетте. Има ли “задължителни” елементи, когато се създава пълнокръвен мъжки образ, срещащ кризата на средната възраст?
– За мен е важно тези мъжки персонажи (Паул от “Вечерята” и Марк от “Вила с басейн” – б.р.) да не разбират, че са попаднали в кризата на средната възраст. Затова се държат все едно всичко, което правят, е съвсем нормално и по този начин разкриват на читателите много повече за себе си, отколкото си дават сметка.
И като стана въпрос за това, какво искат мъжете?
– Не съм сигурен… Лично аз понякога предпочитам да гледам футболен мач пред това да чета книга, затова се чувствам доста близко до мъжете, които не четат или не пишат.
Кой от основните герои във “Вила с басейн” е по-лош – Марк или Ралф?
– Каквито и лоши неща да прави, чувствам Марк много по-близък. Ралф не е едномерен лош човек, но пък аз определено не харесвам фалшивите актьори.
Всички смятаме холандците за открити и свободно мислещи. Но някои от Вашите герои показват доста консервативни виждания и се страхуват от мнението на другите – наистина ли сте толкова отворени като нация или нещо се променя?
– Мисля си, че нещо наистина се променя в т. нар. холандска “толерантност”. Много читатели ми казват: “Най-накрая четем за герои, които правят неща, които всъщност всички ние си мислим”. Затова съм доста сигурен, че имаме много повече хора като Паул и Марк, отколкото сме си мислели.
Филмът, направен по “Вечерята”, имаше голям международен успех. Доволен ли сте от резултата?
Трудно ми е като автор да оценя филм, който е базиран на нещо, написано от самия мен. Историята вече не ме изненадва, докато в същото време ми липсват някои доста добри сцени.
„Вечерята“ е поставяна на театрална сцена в Холандия. Как беше посрещната от публиката и имате ли предложения постановката да се играе и в други страни?
“Вечерята” прилича много на театрална постановка, но мисля, че е много по-различна от това, което изглежда. Вече има или предстои да бъдат играни представления в Германия, Франция, Италия, Чехия и Финландия, но все още не съм гледал нито едно от тях.
Трябва ли писателите да комуникират активно с почитателите си извън своите книги? Вие лично активен ли сте онлайн?
Лично аз не съм в Twitter, нито съм активен на своята Facebook страница. Но се чувствам добре, когато се срещам с читатели от време на време на някой литературен фестивал. Не съм пълен отшелник, но до някаква степен трябва да се крия, за да мога да пиша.
Кой е най-необичайният отзив от читател, който сте получавал?
Винаги харесвам читатели, които казват без никакво съмнение за Паул и Марк: „Бих направил същото, ако бях на неговото място!”
Какво чете Херман Кох, когато не пише?
Чета почти всичко – от класики от XIX век до трилъри. И не правя голяма разлика между тях – ако книгата започне да ме отегчава, си пускам телевизора, за да видя кой играе тази вечер.
Въпросите зададоха: Димитър Аврамов и Александър Кръстев
1 Коментар