Джон Класен е канадски илюстратор и детски автор (живее в САЩ), който тази година спечели златен медал за илюстрация „Кейт Грийнауей” за детската си книжка „This is Not My Hat”. Пoсле попаднах на статия с подбор от негови илюстрации за въпросната книжка и бях моментално запленена от изчистената им визия, която оставя широко поле на въображението, а в същото време успява да предаде емоции и изражения с прецизно поставена чертичка или извивка.
Съвсем логично следващата стъпка бе поръчка на „I Want My Hat Back” – първата илюстрована книжка, на която Класен е едновременно автор и илюстратор. При излизането си през 2011 г. тя се радва на радушен читателски прием и е обявена за „Най-добра детска илюстрирана книга за 2011” на New York Times.
Историята е пределно простичка: един мечок е изгубил шапката си и разпитва животните дали са я виждали. Накрая я намира, а финалът е бърз, драматичен и безпощаден. Възрастните, които държат всяка детска книга да съдържа поука, могат да не се притесняват. Тя също е налице.
Класен е също толкова пестелив с думите, колкото и с илюстрациите. „I Want My Hat Back” е идеален пример за постигане на максимален ефект с малко изразни средства. Например, повратната точка в книгата е изкусно подчертана с промяна на фона в червено. Класен играе умело и с размера и цвета на шрифта.
„I Want My Hat Back” е детска книжка от най-любимия ми вид – въздействащи илюстрации и история, които допускат вариации и 
подтикват към разговори с децата.
Тъй като илюстрациите наистина позволяват различни тълкувания (пределно изчистени, с големи форми на едноцветен фон), а и текстът е на английски, реших да си направя експеримент. Показах я на 7-годишния си син и го помолих да ми разкаже за какво става дума според него. Неговата версия беше, че мечокът има рожден ден и кани лично всяко от животните на празненство, затова накрая е с парти шапка на главата!!! Нищо общо с действителната история, но като размислих – напълно допустима версия. А не е ли това едно от предназначенията на истинското изкуство? Да позволи свобода на възприятието и да изиграе ролята на своеобразно огледало, в което човек да огледа себе си и света.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
