fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Игра и забава“ – едно пътуване към любовта

3 мин.
igra-i-zabava

igra-i-zabava„Лятото свърши. Градината повяхва. Утрините са хладни. Аз съм на трийсет, трийсет и четири, годините се ронят като пожълтели листа“.

Почти като японско хайку звучат тези кратки изречения. Ритъмът им те поема от първите редове. Красиво пише Солтър! Внимателно претегля всяка дума, прецизно отмерва изреченията с изненадващи точки. Накъсва на места, другаде разтегля. Привидно обикновеният сюжет, в който нищо не се случва, е изпълнен с поезия.

Един американец пристига във Франция. Франция го посреща с „заспал ленив град. Котки. Бледо небе. Празно утринно небе, отекло се, чисто“.  Улици, които „ухаят на хляб“. Пътува с влак, гостува на стари познати. Среща друг американец – Филип Дийн, който го пленява със самочувствието си на женкар и хлапашкото бунтарство да се шляе из Европа, вместо да учи в престижния университет, където го е пратил баща му.  С правото на победителя Филип отнема безцеремонно момичето, което приятелят му харесва. Между двамата мъже и Ан-Мари се заражда призрачен триъгълник. Разказвачът се изявява като воайор, който изживява във въображението си неконсумирания секс с Ан-Мари. Той се превъплъщава в образа на Филип и чрез него обладава жената, която няма смелост да притежава. Изживява се като преследвач, който души по следите на връзката им, опиянява се от чувството на власт, което му дава знанието за най-дребните интимни детайли.

Мотото на книгата: „Знайте, че земният живот е само игра и забава“ (цитат от Корана) напомня на библейското „Всичко е суета“ и насочва читателя да търси едно по-философско възприятие на историята за неслучилата се връзка. Героите на романа преминават през живота в търсене на смисъл. Тяхната младост проблясва като искра и угасва. Бягат от самотата, но тя изпълва въздуха между тях дори когато са заедно. Усещат празнота в себе си и се опитват да я запълнят, сливайки телата си, с което си подаряват мигове вечност и забрава, но след това отново се разделят, отчуждени и непознати.

Драмата между тримата е изключително майсторски замислена и предадена. Действието „плува“ между измислицата и реалността, смесвайки сън и фантазия. Читателят не е сигурен кои събития са се случили в действителност. Спорна е дори реалната самоличност на героите – съществува ли изобщо Филип Дийн, или разказвачът го измисля във въображението си, надарявайки го щедро с всички онези качества, които на него самият му липсват? Разказвачът е сянка, Дийн – пълнокръвен, потентен. „Аз съм просто слуга на живота. Той го живее“. Животът такъв, какъвто би могъл да бъде – отдаден на чистото наслаждение, отхвърлящ условностите и социалното одобрение.

„Игра и забава“ е роман, който се опитва да изрази неизразимото – триумфът и радостта от сливането на телата, онова първично общуване без думи, копнежът по щастието, тъгата по изтичащото време, изборите, които правим с живота си. Радвам се, че издателство „Лабиринт“ продължава да открива за нас такива качествени писатели като Джон Уилямс и Джеймс Солтър. Красотата на тази поезия в проза ни е предадена по възможно най-добрия начин от преводача Владимир Молев (носител на наградата „Кръстан Дянков“ 2013 г.) , чиито преводи със сигурност ще следя с интерес и в бъдеще.

Още ревюта можете да прочетете при „Изумен“, в „Книголандия“ и в „Книжно: На по книга, две“.