На 13 април в Любек, Германия на 87 години починал немският писател Гюнтер Грас, съобщава Telegraph.
Роденият през 1927 година в Гданск писател е носител на редица литературни награди. През 1999 Грас бе отличен с Нобелова награда за литература „за мрачното веселие в неговите басни, които рисуват забравеното лице на историята„.
Когато през 2006 стана ясно, че непълнолетеният Грас е участвал в нацистките SS-формирования през 1943-1944, писателят се сбълъска с унищожителна критика и неодобрение, които обаче не помрачиха славата му на един от най-четените европейски и немски автори.
Най-известният роман на Гюнтер Грас, „Тенекиеният барабан“ е публикуван през 1959.
В крайна сметка ние, писателите, сме не просто съвременници на своята епоха, но самата ни професия ни принуждава да осмислим миналото. Този век свърши, но неговият финал беше отбелязан с опасението, че нашите прехвалени компютри ще изгубят сражението с „вируса на хилядолетието“. Настъпва нов век и, представяйки се някак по детски наивен, води своята дяволска игра в глобализацията, възвестява идването на прогреса и бъдещето, стремейки се ние да повярваме, като че ли миналото е останало назад, като че ли то е, както казват днес в Германия „bewaltigt“, преодоляно. Но ние знаем колко измамни са подобни обещания и пророчества. Миналото винаги ще намери начин да ни догони, като за своите победи в това състезание то не на последно място е задължено и на литературата. Каквато и памет да ни е оставил сам по себе си предишният век – война и геноцид, глад и инфлация, дълго властване на идеологиите и техният безславен провал – за нея свидетелстват писателите, в повечето случаи противоречейки на официозната историография, понякога – принудително – зашифровайки своите съобщения, а понякога – изпреварвайки своето време. А аз сега искам на литературните предмостия пред нас да продефилира отминалият век. Картината естествено ще се получи фрагментарна. Твърде много напира да излезе на авансцената, под светлините на рампата. Но съм принуден да се огранича. И няколко примера са напълно достатъчни.
из речта на Гюнтер Грас по време на 67 Конгрес на ПЕН-клуба, Москва, 23 май 2000 г.
