Поредната книга от „Историите на Дерек“, „Животът ми като автор на комикси“ (изд. „СофтПрес“) на Дженет Тажиян, е вече факт и аз й се нахвърлям лакомо, все едно е любимият ми сладолед в ужасно горещ летен ден (ех, горещи летни дни, къде сте?). Какво ли ще забърка Дерек Фалън този път?
И ето я първата изненада: в „Животът ми като автор на комикси“ Дерек е по-голям, мисли малко повече, преди да действа, и е все по-отдаден на своята страст – рисуването, за сметка на някои „бебешорски“ забавления. Той събира четенето на комикси, което обожава, и илюстрирането на трудни думи, което е негово задължение, и започва да създава свои собствени комикси. На път е да се превърне в художник, което, по думите му, ПОЧТИ компенсира мъченията в училище.
И като заговорих за училище… Проблемът тази учебна година не са безкрайните часове и досадните домашни, а новото момче, което се държи ужасно. Без никаква видима причина, Умберто взима Дерек на мушка, за да превърне живота му в кошмар. Така авторката много деликатно въвежда темата за тормоза в училищата, който освен физически, може да бъде и психически.
Като извънкласна дейност Дерек основава свой клуб за рисуване на комикси, но за беда се оказва, че Умберто също рисува. Той дори притежава по-добра техника в процеса на създаване на комикси, но му липсват оригинални идеи. Дерек, от друга страна, е пълен с най-неочаквани и изумително забавни хрумвания (ще спомена само: бебе тюлен, което обира банки!). Така се поставя началото на истинска комиксова война. Кой ли ще я спечели? Дерек е вдъхновен от това съперничество и е изпълнен с желание за усъвършенстване и успех, който преследва с голямо постоянство.
„Животът ми като автор на комиски“ е малко по-сериозна книга от предходните две, което се компенсира от няколко убийствено забавни комикса между страниците. Освен обичайните лудешки приключения, Дерек научава, че светът не се върти единствено около него. Разбира, че най-лесният път, когато не ти е леко, е да се откажеш. Проявява благородство, отблагодарява се подобаващо за сторено добро… и започва да се влюбва, макар че изобщо не го осъзнава.
Време е да си взема сбогом с любимите ми герои до следващата книга от поредицата: с умницата Карли, която сякаш расте твърде бързо, с Мат, който е по-верен приятел от всякога, с г-ца Маккодъл, станала неузнаваемо непреклонна, с незаменимите Боди и Франк и с едно страхотно хлапе на име Дерек Фалън… Но без излишни драми, защото техните истории винаги ще са на една корица разстояние.
Прочете още ревютата на „Животът ми като таен агент“ и „Животът ми като екшън герой“.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
