“Историите на Дерек: Животът ми като екшън герой” (ИК “СофтПрес”), втората част от поредицата на Дженет Тажиян, е вече в ръцете ми. Очакванията ми бяха големи, нетърпението ми почваше да става притеснително (за щастие не трябваше да чакам дълго, за което благодаря на издателя), надявах се да прочета поне толкова добра и завладяваща история, колкото беше “Животът ми като таен агент”… И не е за вярване, но втората част е дори по-хубава от първата!
Дерек си е същото палаво, непокорно и изобретателно хлапе, но към неговия образ е прибавен още чар и щипка мъдрост. В тази книга той е зрял през 50% от времето, което според всички скали си е доста.
В началото на новата учебна година нашият любимец е в окаяно състояние (ВАКАНЦИЯТА Е ПРИКЛЮЧИЛА и е бил безсрамно подведен от възрастните), а в главата му се кроят планове за оцеляване. “Горкият той!” ще си помислите вие, но не бързайте да му съчувствате, защото съдбата е благосклонна към него.
В “Животът ми като екшън герой” Дерек става каскадьор в холивудски филм. Да, добре сте прочели к-а-с-к-а-д-ь-о-р – изпълнява сложни номера със скейт, катери се и прескача препятствия, прави трикове, непосилни за основния актьор. В началото измамният свят на киното му изглежда съвършен:
“Там няма домашни, няма частни учители, няма училище – само безплатна храна, каскади и красиви филмови звезди с нежни ръце.”
Но (защото винаги има по едно “но”) нещата не са чак толкова розови, колкото изглеждат, а Дерек се забърква в доста голяма каша. Дали ще намери изход и ще преодолее ли сценичната си треска? Няма да издам.
Ще добавя само, че във втората книга за Дерек нашият герой е изправен пред нови предизвикателства и неочаквани запознанства. Те му поднасят доста важни житейски уроци, които най-вероятно вече са описани в книгите, но кой има време да чете?
Чрез непосредствения си сблъсък с реалността младият каскадьор разбира какво означава истинското приятелство и колко важно е да спазваш дадената дума. Научава, че човек винаги има избор, който е и право, но и отговорност, и че обикновено препятствията в живота могат да бъдат преодолени – с достатъчно желание, работа и упоритост. И най-важното: че професионализмът не е територия, запазена само за възрастните.
Дерек обича да се учи в движение. Той отново се впуска в приключението с главата напред, понася всички последствия от своето поведение и става малко по-зрял. Какво да се прави – неизбежността на порастването не подминава и него.
Щях да забравя: забавните илюстрации, дело на младия Джейк Тажиян, отново надничат от страниците. И има ли нужда да ви казвам, че вече нямам търпение да прочета третата книга за лудешките премеждия на Дерек.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
