Иван Христов в трети кръг на „Читатели четат позия“. Снимка: Крис Енчев
Познавам Иван Христов още като студентка, без да сме били някога близки. Той свиреше на кавал, пишеше стихове, представяше ги пред алтернативна публика. Забележителна личност. После го изгубих от поглед. В последната една година обаче на едно събитие се разпознахме и се случи, че интересът ми към нова българска поезия ни сближи и даде възможност да общуваме. Както пише той в речника на края на „Американски поеми“ „Поезията е размяна на същности“. Читатели четат поезия четоха „Американски поеми“ в едно от първите издания на ателиетата, а самият Иван продължи да подкрепя формата и да е негов съмишленик.
Иван Христов е член на организационния комитет на международния фестивал София: Поетики от 2010 г. Автор е на три стихосбирки, като първата “Сбогом, деветнайсти век” получава наградата за поетичен дебют в Националния конкурс “Южна пролет”. През 2004 г. излиза втората му стихосбирка “Бдин”. Същата година заедно с писателите Петър Чухов и Емануил А. Видински и етномузиколога и преводач Анджела Родел основава групата за етно-рок поезия „Гологан“. През 2005 г. издава музикалния албум „Опит за запомняне“. През 2006 г. получава Националната литературна награда „Светлоструй” за „Бдин“ (2008 г.). Участвал е в множество международни литературни и музикални фестивали. Негови стихотворения са превеждани и публикувани на над десет езика. В периода 2012-2013 е водещ на предаването „Рибен буквар“ по програма „Бинар“ на БНР. Член е на Сдружение на българските писатели. През 2013 г. излиза неговата трета поетична книга „Американски поеми”. Доктор по литература в Институт за литература към Българска академия на науките.
По повод тазгодишното издание на фестивала София: Поетики за първи път разбрах, че той е съорганизатор на фестивала и отговаря за Международната програма. В рамките на Седмица на поезията разговаряме за спецификите на фестивала.
София: Поетики е чакан фестивал. Би ли разказал за читателите на „Аз чета” за началото, как се развива фестивала, кое е специфичното в него?
Аз не съм част от фестивала от самото начало. Тази година се навършиха 10 години от неговото съществуване. Още си спомням разказите за едно култово издание на София: Поетики в Националния Археологически музей.
Идеята тогава беше да се съчетаят поезия, археология и електронна музика. Тази идея страшно много ми хареса. Толкова много ми хареса, че от гняв че не съм поканен да участвам, не отидох. Но мисля, че е било много хубаво. Тогава запомних името на фестивала. През 2008 година Ясен Атанасов ми написа един мейл с покана за участие, но аз тогава бях в Америка и не успях. През 2010-та получих отново покана от него. Тогава вече бях попътувал малко и участвал в два фестивала в чужбина. Реших че и аз бих могъл да поканя чужди поети, които харесвам, така както ме поканиха мен и предложих на Ясен тази идея, и той се съгласи. За първи път участвах в София: Поетики през 2010-та и като поет, и като организатор на чуждестранната програма.
София: Поетики не само се утвърди, но се наложи като фестивал, на който главно действащо лице е публиката с нейните вкусове за поезия и тя може да превърне и никому непознат поет в известен и харесван. Това ли е целта на фестивала? Или тя се променя във времето?
Да утвърдиш един фестивал в България се оказа доста трудна задача. Проблемът е, че за разлика от нашите съседи – страните от бивша Югославия например, Гърция, Румъния, ние нямаме дълга фестивална традиция, особено за поезия. При нас има традиция на конкурсите, но не и на фестивалите. При един конкурс има по-голям контрол от страна на журито. При един фестивал има повече доброволчество, повече свобода и елемент на празник. Аз не мисля, че наградата е най-важната част от фестивала, но ето че пак всички се вторачват в нея. При наличието на толкова много конкурси и журита, мисля че е добре да има и една такава награда, която да се дава от публиката. В това отношение София: Поетики напомня на SLAM състезание, нещо, което също тепърва навлиза в България.
Каква поезия се харесва на публиката? Може ли да се направи такова обобщение въз основа на 10-годишното съществуване на фестивала? Или пък да се очертае тенденция в поезията, която се представя?
Може да се каже, че ние не избираме нашата награда, но много строго подбираме нашата публика, чрез посланията, които изпращаме към нея и всички наши гости забелязват това. И нашата публика избира – съвременна, провокативна, страстна, автентична, субективна, музикална, ангажирана, ритмична, различна, протестираща, наративна, рап, умна, красива, слам, отворена поезия. Напоследък забелязвам тенденция за излизане от субективната, лична поезия и за връщане към една нова социална ангажираност.
Ти отговаряш за международната програма. Какъв е критерият, по който се селектират поети за участие и как достигаш до тях? Сам ли ги одобряваш или в екип?
Иван Христов
В последните години започнах да пътувам много и да участвам в поетични фестивали и уоркшопове извън България. Това ми дава възможност да срещам много нови приятели и да имам наблюдение върху част от европейската и не само поетична сцена. Освен поет, като организатор на фестивал аз съм и така да се каже литературен мениджър. На първо място следвам личния си вкус и това, което би се харесало на българската публика, но освен това се консултирам с екип от други организатори на фестивали, директори на фондации, които подкрепят поезията, преводачи, издатели, културни институти и други поети. Някои от основните критерии, които следвам са: гостът, който е поканен да бъде добър поет, да знае английски език, за да може
нашият екип да комуникира лесно с него и да бъде млад, защото за младите хора и неутвърдените имена е по-трудно да спечелят публичност и ние от София: Поетики искаме да помагаме в това отношение.
Разкажи ни някоя забавна случка от тези преговори с поети?
Веднъж по време на фестивала получих едно странно обаждане. Беше мъжки глас, който на развален английски ме попита къде е Япрак? Аз му казах, че Япрак е взела такси и е тръгнала към автогарата. Мъжът отсреща се закани, че ако нещо стане с Япрак, ще ми откъсне главата. Много се обезпокоих. Няколко минути по-късно ми се обади турската поетеса Япрак Йоз, която ме попита: Баща ми да ти се е обаждал? Оказа се, че тя е дала телефона ми на баща си в случай на нужда.
Дали поети от международната програма, ако нямат издадена книга в България, след фестивала успяват да привлекат вниманието на издателите?
В началото беше трудно и почти нямаше интерес от страна на издателите. Постепенно, с появата и на нови и независими издателства тази ситуация се промени. Конкуренцията между издателствата се увеличи. Популярността на София: Поетики нарасна, а заедно с това и издателите започнаха да идват на четенията, които организираме. Очаквам в скоро време да излязат поетични книги на поне трима участници във фестивала. От личен опит знам колко трудно е да издадеш книга с поезия в чужда страна.
С какво е ценен фестивала за културното ни пространство, след като е локализиран в София?
За да възвърна тук духа на началото (поне за мен) ще си позволя да цитирам думи на директора на фестивала
Ясен Атанасов
Ясен Атанасов от 2008-ма, в които той казва какво са София: Поетики:
„София: Поетики е единственият фестивал за съвременна поезия в България.
И не само. София: Поетики търси поезията в поетиките на всички изкуства.
София: Поетики ги слива, Поетиките са акт на любов между тях.
София: Поетики е уникален пърформънс, където може да видите забележителни български и световни артисти.
София: Поетики е различна музика – рок, построк, алтърнатив, дръм-енд-бейс, техно, трип-хоп, амбиент, джаз.
София: Поетики е театрално случване в някакъв смисъл”.
Така, както всички народи без книги са голи, така и всеки град без поезия е град без лице. Всеки модерен европейски град днес има своя фестивал за поезия. Това са новите форми на култура, новите форми на общуване. За какво са ни магистрали, за какво са ни модерни европейски градове, ако нямаме съзнание за себе си и за другите. Поезията може да възпита в нас такова съзнание.
Колко време отнема подготовката на фестивала? Мислили ли сте за промяна на формата? И разбира се, как се финансира?
Двата дена, в които се организира фестивалът стават все по тесни за него. Интересът към София: Поетики нарасна много не само в България, но и в чужбина. Подготвяме фестивала през цялата година. Мислим да разширим програмата като включим уоркшопове като този, който направихме тази година. Фестивалът се финансира главно от Столична община, но така също и от неправителствени организации, които подкрепят литературата, от различните културни институти в София, от частни спонсори и от издатели.
Кои от участвалите поети от международната програма остават в сърцата на фестивалната публика и се запомниха? Би ли посочил имена на поети от през годините? Кои са твоите български поети – фаворити от участвалите в последните 5 години?
Мисля че поети като Гьокченур Челебиоглу (Турция), Клаудиу Комартин (Румъния), Милан Добричич (Сърбия) Амир Ор (Израел), Катерина Илиопулу (Гърция), Райън Ван Уинкъл (САЩ), Яцек Денел (Полша), Тереза Рийдълбаухова (Чехия) и др. оставиха трайна следа в сърцата на българската публика. От сънародниците колеги бих искал да откроя Силвия Чолева, Владимир Левчев, Мария Калинова, Камелия Спасова, Галина Николова, Стефан Иванов и много други, разбира се.
Финален въпрос, изкушението ми е голямо да ти го задам: имаш ли вътрешни дисхармонии поради това, че и ти си поет, а не представяш собствената си поезия?
Не, нямам дисхармонии. Представял съм своята поезия на фестивала достатъчно често, а освен това всяка година имам възможност да се изява в едно мое скорошно амплоа, на преводач. Не мисля че един писател трябва да участва навсякъде и на всяка цена. Нужно е да се спазва лична хигиена на участията, а освен това прекалената поява на дадена писателска фигура по сцени и медии говори за една извънлитературна употреба на литературата, от която доста се напатихме преди 1989-та година.
