Никой баща не заслужава да изгуби рано сина си. Никой баща не заслужава да останат неизказани думи между него и момчето му. Когато това се случи обаче… изход за болката трябва да бъде намерен.
„Писма до сина ми Чочо“ е този изход за бившия директор на Киноцентъра и БНТ Иван Попйорданов. Синът – Чочо Попйорданов, когото българското изкуство загуби преди година и за когото всички продължават да скърбят.
Книгата с „писма“, които никога няма да бъдат прочетени, е сурова, пряма и искрена. Няма укори, само спомени. Няма спестени неща, може би има доста съжаление. Има Чочо в най-силните и най-трудните му моменти, има един баща, който продължава да обича.
Не знам дали Иван Попйорданов го е казвал на сина си като малък, но не е срамно един мъж да плаче. Когато четете тази книга, ще ви се наложи да плачете. Хубаво е.
