Вазов си е Вазов. Патриарх на българската литература и така нататък. Чудно ми е обаче дали покрай тези клишета някой се е замислял колко комерсиален всъщност е той?
Докато четях „Нова земя“, тази мисъл неведнъж просветна в съзнанието ми. Заедно с хрумването, че соченият за продължение на „Под игото“ и „Чичовци“ роман всъщност е едно от най-малко признаваните произведения на Вазов и че това може би се дължи именно на комерсиалността на текста. Едно време явно не са обичали ярки, но изкуствени обрати и сладникави развръзки.
Днес обаче „дядо“ Вазов би продавал. Би продавал повече дори от „творците“, пишещи за мутри и отслабване. Просто защото България в момента няма писател, който да умее така леко и с финес да развежда читателя из ежедневното, примесвайки битовите сцени с прекрасни природни пейзажи. Разглезени контета, one-night-stand-типове, любовници, побоища на вечеринките, мачовщина, хазарт… Колко познато иначе.
Критиците твърдят, че има голяма доза автобиграфичност в книгата и затова най-вероятно „Нова земя“, написана в началото на 21 век, не би звучала по същия начин. Но пък би била също толкова интересна.
Както сме виждали неведнъж при Вазов, а и при Алеко Константинов, някои неща са непреходни. Именно затова един филм по „Нова земя“с действие, развиващо се в наши дни, например би бил също толкова хитов, колкото и произвежданите все по-рядко и с толкова слабо изпълнение родни филми.
