fb
Ревюта

„Отвъд играта“ – историите, чрез които Човек общува с Човека

2 мин.

ivo-ivanov-otvud-igrataИво Иванов е журналист. Спортен. Но сборникът му „Отвъд играта“ (изд. „Вакон“) няма много общо със спорта – така, както статиите на Иво нямат много общо с онези, които тук сме свикнали да наричаме „журналисти“, а всъщност коментират български мачове.

Тази книга е за живота ни. За обикновените хора в него, които някога, някъде, са решили да направят онази първа стъпка в хилядакилометровото пътешествие към мечтите си. И не са спрели. Историите са кратички и много вдъхновяващи – в този смисъл дори е идеална за мениджъри, ако не знаете откъде да черпите мотивиращи истории.

Дълго време като моя профилна снимка в една онлайн платформа стои цитат от Андерсен“Целият свят е поредица от чудеса. Само че ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща”. Е, Иво вижда чудесата и когато забележи едно, се втурва след него, за да го разнищи и да опише себе си чрез събитието/личността, които са в центъра на статията. Без значение дали става дума за жена, прекосила сама Аляска с кучешки впряг на -50 градуса, или за 150-килограмов американски футболист с мозъчна травма, историите на Иво дишат, движат се, хващат те за ревера и крещят в лицето ти. Или, като стар приятел и верен фен, присядат тихичко да помълчат с теб на мраморна пейка.

Неподражаеми метафори, бисери, които те карат да хълцаш от смях, всичко това, което ви е пленило, ако поне веднъж сте попадали на текстовете на Иво в Sportal.bg например.

И още. Хората, които ме познават, знаят, че аз и новата българска литература сме скарани и че подхождам с недоверие към представителите й. Тази книга си купих, без изобщо да се замисля, преди броени дни, малко преди да оставя колата на автомивка. За около час вече бях потънал в смайващите истории за странните сънища на Краля на лудите и уникално преплетените съдби на лекар, велокуриер, пожарникар, спринтьор и жираф… И още, и още… Веднага щом приключих с автомивката, се върнах в книжарницата, за да си купя и по-стария сборник на Иво – „Кривата на щастието“.

Наскоро сестра ми се пошегува в един пост на стената ми във Facebook, че вървя към безсмъртието заради количеството литература в живота ми… Може би не е така, но причината да обичам книгите и тяхната магия са хора като Иво Иванов. Не само заради дълбокия ми спортен опит, а защото чрез неговите истории Човек общува с Човека. През август 2016-а това е едно от нещата, които понякога много ми липсват.