Ия Йенберг е шведска писателка, авторка на четири книги и носителка на няколко престижни награди, сред които шведската награда за литература „Аугустприсет“ и наградата на вестник „Афтонбладет“. Започва кариерата си като журналист и издава дебютния си роман през 2012 г. Последната ѝ книга „Детайлите“ (изд. Orange Books, превод: Стела Джелепова) ѝ печели международно признание. Именно чрез нея я опознават и българските читатели през 2023 г. Това е роман-вглеждане в миналото, в спомените и в хората, които са оставили своя отпечатък у разказвачката, а после са били изгубени или надживяни. Книга-пътуване сред детайлите на живота.
Как протича процесът по създаването на романа и какво носи със себе си успехът Ия Йенберг разказа на живо по време на 11. Софийски международен литературен фестивал. А вижте какво сподели преди това, специално за „Аз чета“.
Предвид начина, по който се чете книгата, няма как да не започна с въпроса къде свършва биографичното и започва художествената измислица?
Първите страници на „Детайлите“ са автобиографични. Аз наистина лежах болна от ковид и това ме въведе в едно състояние на размишление и връщане към спомените. Оттам нататък страниците не са биографични като фактология. Но на едно по-дълбоко ниво, когато става въпрос за чувства, преживявания, взаимоотношения между хората, неизбежно има и такъв елемент.
А защо е избрахте да пишете от първо лице, сякаш създавате автобиография?
Когато човек чете нещо, написано от първо лице, е по-лесно да се доближи до разказвача. Отделно, в конкретния роман разказвачът говори и за други хора и е най-естествено да се пише в първо лице.
В романа ви Пол Остър и неговата „Нюйоркска трилогия“ имат важна роля. Има ли за вас книга или автор, които бихте определили като своите пътеводни звезди?
В онзи период наистина Пол Остър беше пътеводната звезда за мен. Той пише толкова лесно, леко и толкова предателски просто, че го намирах за нещо много впечатляващо. Сега периодично се връщам към книгите на Греъм Грийн, но като цяло нямам някакви специални предпочитания, по-скоро се движа между различни сфери и различни жанрове.
А какъв е подходът ви към писането? Следвате ли вдъхновението? Как работите най-често?
Не вярвам много във вдъхновението. Не то е това, което те води, по-скоро сядаш и работиш. Но все пак не си мисля всеки ден: „Сега трябва да пиша“, а сядам пред белия лист, когато ми се прииска.
„Детайлите“ напомнят донякъде на книгите на Карл Уве Кнаусгор може би заради усещането, че четем нещо автобиографично, нещо преживяно. Неговите творби обаче повдигат много спорни въпроси и му създават проблеми със семейството. Вие бихте ли написали нещо подобно?
Аз никога не бих писала за семейството си по този начин. Не защото смятам, че това е грешка, а защото аз не обичам да влизам в конфликт с хората и не бих искала да развалям отношенията си с тях. Разбира се, всеки автор избира своя подход и теми. Но между нас двамата има една много съществена разлика по отношение на метода ни на писане. Той произвежда огромно количество текст, който след това не обработва. В този смисъл е и много продуктивен. Докато аз от своя страна преработвам многократно, пренаписвам текста стотици пъти, докато се стигне до крайния резултат.
Специално по отношение на процеса на писане сте споделяли, че всеки път, когато сте започвали да пишете следващ елемент от книгата, сте тръгвали от първата страница и на практика сте я пренаписали няколко пъти…
Да, започвах всеки път отначало, защото трябваше да се настроя за историята. Когато пишех, аз имах един тон, една мелодия през цялото време и за да я постигна и да мога да продължа, трябваше отново да потъна в действието.
Това е може би една от най-успешните ви книги до момента. Какво я отличава според вас? С какво успя да спечели толкова читатели по целия свят?
Не мога да кажа. Човек никога не знае какво ще се случи с една книга, когато сяда да пише. И аз със сигурност не съм си представяла нещо подобно за този роман. Най-вероятно един от факторите е, че след пандемията хората имаха голямо желание да разговарят за взаимоотношенията си, за отношенията с близките си, а това са основни теми в „Детайлите“. И разбира се, книгата е доста тънка и поради тази причина много лесно и бързо се чете. (смее се)
А може да допълним и че тъй като има и биографичен тон, много хора могат да открият себе си вътре или да се подсетят за свои преживявания.
Да, аз много се радвам, когато хората споделят, че са се припознали в даден момент или когато са сигурни, че разпознават Ники – това се случва най-често – или Юхана, или когато разпознават себе си и отношенията със своята майка. Предполагам, че книгата ги докосва емоционално по някакъв начин.
Снимка: Orange Books
Говорейки за майката, защо беше важно да включите и нейната гледна точка?
За мен беше важно не просто да включа тази част, а и тя да бъде последната в романа, защото по такъв начин разказът хвърля светлина и върху другите хора, за които се говори, както и върху героинята и нейните решения и поведение.
Ако хората, които влизат в живота ни по някакъв начин, ни докосват и променят, майката може би има най-основна роля в това как ще се отнасяме с другите, как ще гледаме на живота и взаимоотношенията…
Да, героинята развива специална чувствителност именно благодарение на майка си. Става много по-възприемчива към другите, което всъщност е нещо много хубаво и има важна роля във взаимоотношенията ѝ.
Книгата засяга теми, които много млади хора могат да приемат като близки до тях – любов, търсене на себе си. Но времето, в което се развива действието, е преди 2000 г. и може да се стори по-далечно за днешните млади хора. Получавали ли сте подобна обратна връзка?
Да, за моите деца например беше абсолютно непонятно как може да не откриеш някого. В една от частите на книгата разказвачката търси своя приятелка и обикаля пеша почти цял един град, за да я открие. И децата не спряха да ме питат: Добре де, какво пречи просто да ѝ звънне?! Но това беше период без мобилни телефони и социални мрежи…
Всъщност за днешните млади хора нещата стоят по доста по-различен начин. За тях проблем не е да намерят някого, а по-скоро да се освободят от някого, защото те са толкова обвързани в различни социални формирования (чрез интернет, но не само), че им е много трудно да се откъснат едни от други.
Да, това е един от проблемите на съвремието. А другият е може би непрекъснатата динамика, която около ковид поспря и е интересно, че точно тогава идеята за „Детайлите“ идва при вас. Смятате ли, че имаме нужда от подобни паузи, да се спрем, да се изолираме понякога от хаоса на ежедневието и да се вгледаме във важните неща, важните хора около нас?
Мисля, че е чудесно да има такива паузи в ежедневието. Напълно достатъчно е човек да се отдалечи за момент, за да може да задълбае малко повече в себе си. Дори не е нужно да си спомня кой знае какво, да обмисля важи въпроси, а просто да остане сам, да бъде.
Особено ако е творец, може би това би било полезно. Но когато се вгледаме в детайлите, не рискуваме ли да задълбаем прекалено много в миналото, да останем на едно място в страховете и в това, което е било и да изгубим представа за по-голямата картина, да не можем да продължим напред?
Аз не вярвам особено много в цялостта на нещата, мисля, че детайлите са по-важни. И за нас е много по-важно да живеем тук и сега, което всъщност е реалното. Всичко останало са само допълнителни, странични неща.
Хубаво напомняне в този динамичен свят – да бъдем тук и сега. А до този момент какво ви донесе книгата, какво значение има за вас тя като писател и не само?
В професионално отношение, разбира се, успехът на книгата и наградите около нея ми дадоха много. Имах възможност да пътувам, да се срещам с читатели, да участвам в събития и да изживявам по-различни неща.
В личен план продължавам да се грижа за своите три деца и да правя вкъщи това, което съм правила досега, така че там съм една обикновена майка. Децата ми са тийнейджъри, почти не четат и предпочитат интернет и компютърните игри, така че моята работа не ги впечатлява и вкъщи промяна няма. (смее се)
Какво бихте казали на българските читатели, които все още не са се докоснали до книгата? Какво могат да очакват, когато я разгърнат?
Не мисля, че е задължително да прочетете книгата ми, но ако човек все пак реши да го направи, просто трябва да бъде отворен за нея и за историята, която крие.
В края на разговора ни, вярна на мотото, че живее тук и сега, Ия сподели, че рядко планира предстоящи проекти, така че няма бъдещи творчески планове. Все пак с усмивка добави, че очаква с нетърпение да разгледа града и Коледния панаир, както и да се срещне с българските читатели. А преди да се разделим не пропусна да им пожелае весели празници и една по-щастлива нова година.
За превода от шведски по време на интервюто благодарим на Веселина Георгиева, редактор на романа „Детайлите“.
Книгите, споменати в тази статия, ще намерите в Ozone.bg, като някои от тях можете да вземете с отстъпка.
