fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„4 3 2 1“ – грандиозната литературна разходка на Пол Остър през американската история

6 Mins read

„Сконфузен… Съсипан… Скапан… и Свободен.“

Предполагам, че не само на мен ми се е случвало, когато видя дадено заглавие и прочета дори малко от анотацията, веднага да си дам сметка дали книгата ще е близка до мен, или не. Не един път съм и грешала в преценката си, но за „4 3 2 1“ от Пол Остър (изд. „Colibri“, превод Иглика Василева) имах особено чувство още когато разбрах за излизането й миналата година. Не зная защо, но усещах, че това ще е моето четиво, въпреки плашещия обем и неяснотата какво да очаквам от него. Бях права – последният роман на Остър се нареди изключително високо сред най-любимите ми творби. Тези, които не ти дават и минутка спокойствие и хем искаш да прочетеш, хем да не свършват.

„4 3 2 1“ се оказа огромна изненада. Ако някога ви се е случвало роман да ви обсеби, то ще знаете за какво говоря. Сюжетът следва нишката на живота на Арчибалд Исак Фъргюсън, роден на 3 март през далечната 1947 г. в Нюарк, Ню Джърси. Фъргюсън е обикновено момче, но животът му не следва един път, а цели четири различни разклонения, зависещи от множество фактори.

Някои от тези бъдещи съдби са осеяни с късмет, други – не чак толкова. Четиримата Фъргюсън имат доста общо помежду си, но и коренно се различават един от друг. Житейските им пътища са описани по такъв брилянтен начин, че няма да имате сили да оставите книгата до последното изречение. Ще гледам обаче да не наблягам прекалено на сюжета, защото крие доста подводни камъни, които бих искала сами да откриете сред тези 784 страници.

Книгата ме удиви с непрестанното чувство, че се возя на емоционално влакче, чиито релси лъкатушат от невръстната възраст, след това през съзряването и юношеството, и накрая стигат чак до възмъжаването на главния герой. Никога не знаеш какво те очаква нито при сегашния Фъргюсън, на чиито страници си на гости, нито къде ще се озовеш при следващия.

Действието се развива изключително динамично и захвърля читателя сред различни случки от живота на Арчи, решенията, които взема, и заобикалящия го свят. Пол Остър доста често ме хващаше неподготвена, особено докато четях романа в автобуса, във влака или някъде сред хора. След един такъв неочакван момент възкликнах на висок глас пред баща ми: „Не, тази книга ще ме довърши!“. Дори той се смути от случващото се, нищо че не знаеше за какво иде реч.

 … и докато повечето горни курсове все още вярваха в уроците, научени през петдесетте години, Фъргюсън и неговите приятели вече разбираха, че живеят в един нерационален свят, в страна, която убива президентите си, прокарва закони в ущърб на собствените си граждани и изпраща своите младежи да умират в безсмислени войни, което означаваше, че са повече в крак с реалностите на настоящето, отколкото техните „батковци“.

Пол Остър (снимка: Лоте Хансен)

Хареса ми, че всички версии на Арчибалд „Арчи“ Фъргюсън се сближават с читателя по един или друг начин. Няма как да останете безразлични към порастването и объркването на едно дете, търсещо мястото си в семейството, обществото и света. Ще усетите как всеки един етап и момент от битието му ви е е познат – за някои от вас чувството ще е смътно, за други доста по-осезаемо. Защото в „4 3 2 1“ има какво ли не – семейни проблеми, травми, тормоз, любов, смърт, радост и много секс, подплатени с изключително колоритни и запомнящи се образи.

Една от отличителните черти на сюжета е, че всичко, през което героите на Остър преминават, се развива на фона на сътресенията в американската политика. Движението за граждански права, войната във Виетнам, убийството на Кенеди и Мартин Лутър Кинг, студентските протести, расизмът – това са само част от събитията, белязали американската история, които обаче са оказали знаково влияние върху всеки един аспект от живота на хората по онова време.

Може би животът беше по-сходен със структурата на таблоиден вестник: големи събития, като избухването на война или гангстерска престрелка на първа страница, и по-маловажни новини на следващите, но на последната страница също имаше по едно голямо заглавие, най-голямото текущо събитие в тривиалния, но непреодолимо привлекателен свят на спорта.

Книгата ме впечатли и с множеството препратки, които авторът прави към други произведения. Фъргюсън е момче с разностранни интереси, които насочват бъдещето му. Споменаването на книги, филми, поезия, спортни и журналистически трудове ще ви замае, а страстта на героите ще се прехвърли върху вас, без дори да го усетите. Докато сте се потопили в „4 3 2 1“, няма да се отървете от чувството, че всъщност четете няколко книги едновременно. Многоликата природа на творбата не ще ви даде никакъв шанс да се отегчите или пък да се отчаете заради обема й.

От всичко казано дотук става ясно, че романът ужасно много ми хареса. Трябва да призная, че някои от алтернативните животи на Арчи Фъргюсън ми бяха по-любопитни и интересни и нямах търпение отново да дойде техният ред. Пол Остър обаче е сътворил романа всичко. В „4 3 2 1“ несъмнено ще можете да намерите нещо за себе си – или ще ви помогне да изградите връзка с героите и с преживяванията им, или ще събуди жаждата ви за литература и кино, а защо не и двете. Историята, поднесена с майсторския стил на Остър, ви гарантира феноменално приключение и времева разходка из не един, а цели четири забележителни живота.

Книгата излиза на българския пазар на 20 април, а луксозното й издание с твърди корици ще се появи по книжарниците на 27 април.

Можете да я закупите предварително с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!