Серж Дубровски (1928 г.) заема челно място в историята на литературата на 20-ти век. Създателят на термина „автофикция“ демонстрира майсторското си владеене на жанра чрез множеството си творби, които сега са предмет на изучаване в университетите. „Чудовището“ („Парадокс“) е оригиналният ръкопис, в който бащата на автофикцията поставя основите на понятието, което ще предизвика революция в литературата. Книгата се издава у нас за първи път без никакви корекции – във вида, който е имала преди 40 години, когато се е появила изпод перото на Дубровски. Вижте откъс от произведението в превод от Владимир Сунгарски и Тома Георгиев като част от съвместната ни рубрика с изд. „Парадокс“ „Мислещата литература“.
НЕ ПОЖЕЛАХ ДА Я ВИДЯ КАК УМИРА операция на нейната възраст почти седемдесет съществуваше риск не е невротичен страх факт беше обективно болка на върха на пръстите Лорш я лекува прави ѝ обстоен преглед на сърцето оставаме на ръба на въпроса бодеж пак ѝ дава Карлитен имаше смущения в кръвообръщението тя не е попитала Лорш за нищо аз също не се запитах нищо преглед на сърцето оставам на периферията сърцето е центърът ТЯ Е МОЯТ ЦЕНТЪР нейната кръв тече във вените ми ако тя пукне от сърце аз избухвам от центъра разпарчетосвам се разпръсвам се парцали от Иполит по трънаците кръвта ми капе НЕ МОГА ДА СЕ ИЗПРАВЯ СРЕЩУ факт беше обективно да видя майка си да умира НЕ БИХ МОГЪЛ физически нямаше да имам силата срив на цялото същество като лавина търкалям се лудо въргаляне не остава повече камък върху камък цялата ми постройка това би ме побъркало ошашавило блъска още в главата ми МАМА УМИРА не мога да сложа все още думите една до друга не пасват но пасаран майка ми е животът моят живот вашият живот не може да умре преди вас невъзможно немислимо МАМА за мен не е тяло личност същество да я видя МЪРТВА е все едно да съм я видял ГОЛА изнасилвам труп табу АБСОЛЮТНА ВЪЗБРАНА ако я наруша влизам в ЛУДНИЦАТА начаса нервна депресия на секундата немощ инжекции НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ПОНЕСА физическо е трябваше да ме затворят в Шарантон пристигам от Америка слизам и ме натоварват за Сент-Ан НЕ СЪМ ПОДГОТВЕН ЗА СМЪРТТА не мога да докосквам да гледам физическо е витрина на месарски магазин не мога да гледам ГЛАВИТЕ овце телета дори и на животно от това ми се драйфа мирис на черва повръща ми се не мога да ям да докосна пиле ако виждам ГЛАВАТА дори рибешка не мога да я отрежа докосна очи на мъртви пилета от това се накокошинвам убита чайка на плажа ако мина отпред по невнимание се сковавам отвращение физическо е ако ги видя избягвам мъртви плъхове котки широк обратен завой умряло куче край пътя в Америка си лежат извръщам поглед мъртви животни не мога да гледам месо отблизо то не трябва да има жива форма скопен петел насмалко стопен гълъб невъзможно когато птица падне на моравата става истинска борба с лопата държа дръжката с върха на пръстите принуждавайки се насилвайки се я пренасям до кофата за боклук влача я влача се НИКОГА НЕ СЕ МОТАЯ зъркелите ми са на антиподите лопата в зенита нос в надира извръщам се като пружина автоматично е непреодолимо е АКО Е ТВЪРДЕ ГОЛЯМО куче това е точно след кон крава НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ДА ДОБЛИЖА помиярът е последният ми номер труп Пъдпъдък нагоре се пъдя като пъдар отрекох спадам като мях хич не ми е до смях задъхвам се заслепявам се заковавам се това ме смръзва бих искал да доближа НЕ МОГА физическо е мъртво тяло ме влече в обратна посока магнитно притегляне ама отрицателно по-добре да пукна отколкото да си имам работа с мъртвец ДА ВИДЯ ТРУПА НА МАЙКА СИ щяха да ми сложат усмирителна риза в тапицирана КИЛИЯ като две и две да я докосна допир прави четири само при мисълта НЕ МОГА ДА СХВАНА подобно схващане като смъртта майка ми която прави любов с баща ми НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ празен имам дупка в главата каквото и да правя не мога да я запуша невъзможна картина не може да се изпълни ментално не мога да възпроизведа образ физическо е филм в куфалницата се прекъсва прожекторът спира да си представя мама мъртва НЕ МОГА внезапна белота пред очите МАМА НЯМА ПОЛ НЯМА ТРУП видяна мъртва все едно да я бях видял гола мигновено наказание напълно съм убеден в това щях НАЧАСА ДА ОТКАЧА не съм луд не е луд този с баницата шашав побъркан не съм напълно откачил достатъчно си блъсках главата в пода в стените на подземието ми виех достатъчно на умряло на нейно умряло като куче достатъчно съм се въргалял по земята пяна лига от устните сълзи изтекъл от клепачите тикове като от токов удар тръпна от горе до долу викове ме разкъсват няма друго освен парцали които стенат кърви на хрипове в гърлото тялото ми е разчленено стена с крайниците си още чувам глас на Зезет Жюлиен се свивам схващане в корема не мога не искам ДА СЛУШАМ Мама почина по телефона между две писма крушение абстрактно мрачно в мъглата това ме разруши достатъчно приспа четиринадесет часа подред през деня удавен в мрачна кома повече никога да не се събудя при събуждането е още по-зле отколкото при вестта това е само началото глас на Зезет ме удря в тъпанчето в сърцето това е само началото вой мучене в мазето нищо работа това облекчава пронизителни викове пронизващи сърцето това пак е комедия ПОСЛЕ когато разкъсва постепенно под сурдинка става редовно без ремисия непрестанна болка действителност когато слиза във фибрите когато се вмъква в тялото МАМА МЪРТВА каменна истина суров факт като скала разбивам се в рифа потрошавам се и после става по-безплътно по-изискано мъчение изтезание от ден на ден от нощ на нощ което умножава смъртта ѝ бъка ми в червата издува ме ракова болка това ме изстрелва извън съществото ми чужди клетки ме прогонват от самия мен тумор дълбоко злокачественост в душата ме гризе гризка зъби забити вътре реже ме разкъсва ме увереността е достатъчна ей така по телефона чрез абстрактно писмо не бих могъл повече никога да я видя НИКОГА НЯМАШЕ ДА МОГА ДА Я ВИДЯ да страда да умира беше невъзможно немислимо за мен никога не бях мислел за това да докосна с пръст трупа и хахав шашав това щеше да ме разсипе на мига аз в Шарантон тя в Баньо безмислено не служи за нищо не беше номер за извъртяване НА КОГО тук е хиксът хлъцът отвращава ме три години по-късно лепкава смрад пак ме обзема катери се в мен оригване от червата още имам вкус в устата не беше номер за извъртяване НА КОГО отговор НА МЕН четиридесет години повтарян отговор във всякакви тонове повтарян във всички регистри изтъркана песен нашият трион от това ми секва дъхът невъзможно НО НАПРОТИВ не мога да преглътна ЩЕ СЕ НАЛОЖИ моята истина ме преследва не ме пуска повече аз съм нейна жертва тя се настървява срещу мен разкъсвам се със зъби истината е кървяща рана за да тече трябва да е отворена стари рани разюздвам се ето така се случиха нещата ПРЕДПОЧЕТОХ СЕ СЕБЕ СИ ПРЕД МАЙКА СИ още един път един последен път стар навик не е трудно бях трениран над смъртния ѝ одър отново изиграхме СИНИЯ КОСТЮМ в нашата драма това е моята сцена пак я подхващам възпроизвеждам я под хиляди форми тя е винаги една и съща идентична не съм се променил от четиридесетте години насам не съм мръднал вече четиридесет години все същата история когато трябва да се избира когато нещата са до кокал когато е ТЯ ИЛИ АЗ избирам СЕБЕ СИ това е специалността ми ролята ми пасва идеално роден съм за Корнелиевата дилема умри или убивай предпочитам да убивам дори и тези които обичам отколкото да умра моята версия на Сид роля на Родриго очаквам Жюлиен да пристигне сбъркала е всеки момент тя която не си правеше илюзии си направи една колосална такава теб детенце те познавам тя още не ме познаваше по-скоро вече не ме познаваше предсказание ако съм болна брат ти беше забравила собствените си предсказания не би ми донесъл смърт вече настанена в нея вече не напълно тя под кислородната маска маскирана смърт това е животът тя изчезна под благотворния воал прикрита грешка тя си помисли че е спасена ВЕЧЕ НЕ ОЧАКВАШЕ НАЙ-ЛОШОТО угасна в кротък покой илюзия но най-лошото СИ Е ВСЕ ТАКА СИГУРНО всеки момент не дойдох тя умря и чаша вода дори не я дарих и с поглед показвайки ѝ любовта си чрез постоянното си присъствие и чрез допира на кожата си о нейната кожа сестра ми да аз не я дарих и с една милувка чичо тъкмо донесе писмо от Жюлиен изпълнено с любов дойдох показах ѝ любовта си с писмо един човек на писмеността притежава писмени чувства в писането в деня в който и ти ще имаш нещо там ми слага пръста ми върху гърдите нямам нищо в сърцето празно е човек на писмеността не е сърцат човек дори и нищо да не можех да направя да помогна дотичвам ЕТО МЕ присъствието ми дори когато не може да се направи абсолютно нищо ДА СЪМ ТАМ сестра ти е малко нещо усмихва се истински Mensch сестра ми е човешко същество леля ми донесе портокалов сок аз написах до болницата изпълнено с любов писмо върнато на изпращача ПОЧИНАЛА печат отгоре като ЕВРЕИН смъртта ѝ моят край липсва получател сестра ми пък даде на Мама пелени бельо трогнала я е галела е майка ми без да говори между нея и мен е имало само думи за мен любовта това са думите никога не съм умеел да правя друго освен изречения Първенец на Общия конкурс първите ще станат последните хора Зезет от своя страна подкрепи Мама поддържаше я с ръцете си поддръжка с присъствие БЕЗ ДА ГОВОРИ за да не се издаде да не се разплаче ЗАРАДИ ДРУГИЯ в устрема към милостта ТЯ Е ЗАБРАВИЛА САМАТА СЕБЕ СИ намерила е силата АЗ НЕ БИХ МОГЪЛ телеграма идвам пристигам скачам в първия бойнг НЯМАШЕ ДА ИЗДЪРЖА УДАРА сто процента беше физическо НЕ МОЖЕХ ДА ИЗВЪРТЯ ТАКЪВ НОМЕР на кого разбира се на себе си но също и НА МАЙКА СИ нерви които се скъсват пристъп на плач не би имало нищо по-лошо и все пак ВИНОВЕН до мозъка на костите си пронизва ме прекосява ме не е преходно завинаги е очаквам Жюлиен да пристигне разочаровах я в очакването ѝ ВЕЧНО повтаря се ехо отразява се ЗАВИНАГИ НЕ ДОЙДОХ непоправимо е необратимо е колкото и да лея всичките сълзи на тялото си НЯМА КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ тя умря в заблуждение трябва да живея без илюзии подхващам продължението трябва да съм ПРОЗОРЛИВ ВМЕСТО НЕЯ казва предсказва в деня когато си отида брат ти ще изпитва угризения оракул моята Пития питам я моля я милост тя е моята Ериния която ме гони по петите моята Фурия ме преследва има дни в които това направо ви подлудява и има защо да ви подлуди истинско престъпление дори а ост не чаткам не разбирам НЕ СХВАЩАМ как МОЖАХ ДА НЕ не ми го побира умът не е за вярване не е възможно ТОВА ЛИ СЪМ АЗ всеки момент ще изчезне иска да съм там но мен ме няма отсъствам нямаше как да знам никой не би могъл учуден хирург изненадан Лорш ТРЯБВАШЕ ДА ЗНАЕМ отвътре дълбоко ЗНАЕХ просто ИСКАХ ДА СИ СПЕСТЯ смъртта на майка си НЕЙНАТА СМЪРТ НЕ МИ БЕ СПЕСТЕНА.
