Прочетете откъс от книгата като част от съвместната ни рубрика с издателство „Парадокс“„Мислещата литература“. Преводът е на Албена Стаменова.
– И какво предлагаш – Гога почвал да се нервира, – имаш ли някакви идеи?
– Йес – доволно казал Славик, – йес, имам една супер идея.
– И каква е тая идея? – попитал Гога с лошо предчувствие.
– Трябва да заемете свободната ниша, ако правилно ме разбирате. И в тоя бизнес тя е само една – трябва да откриете гей клуб.
– Какъв клуб? – не повярвал Гога.
– Гей – отговорил Славик. – Тоест клуб за гейове. Трябва да запълните нишата.
– Ти да не си превъртял? – попитал Гога след поредната пауза. – Ти сериозно ли?
– А защо не? – предпазливо попитал Славик.
– Не, ти какво – Гога започвал да се пали, – сериозно ли искаш аз, Георгий Ломая, да открия в своето помещение гей клуб? Край, уволнен си – казал той и скочил от стола.
– Чакайте, чакайте, Георгий Давидович – сега вече се нервирал Славик, – на него няма да пише с големи букви „Клуб за педали“, нали?
– А какво ще пише? – попитал го Гога, като си обличал палтото.
– Ще напишем „Клуб за екзотична почивка“ – възкликнал Славик – и ще дадем някакво целево име. Например „Паун“.
– „Маджун“ – подразнил го Гога. – Кой ще влиза в тоя твой „Паун“?
– Там е работата, че ще влиза – уверил го Славик. – Нали ви казвам, нишата е свободна, в двумилионен град няма нито един клуб за гейове! Това е златна жила! Дори няма нужда да работите за целева аудитория, те сами ще идват, топли-топли.
При тези думи Гога направил гнуслива физиономия, но отново седнал, макар и да не си свалил палтото. Славик приел това като добър знак, извадил още една цигара и продължил:
– И аз самият бях като гръмнат, когато ми хрумна. Това си е капитал, който се въргаля по улицата, ела и го вземи. И досега се чудя как на никого не му е дошло на ум, след някой и друг месец ще ти откраднат идеята, сто про ще я откраднат, казвам ви! – Славик все повече се нервирал, изглежда, наистина се страхувал, че ще я откраднат. – Фактически ние се оказваме без конкуренция! Кажете му! – най-сетне обърнал внимание на Сан Санич той, търсейки подкрепа.
– Окей – казал накрая Гога, – по принцип идеята не е лоша.
– Ама ти сериозно ли? – попитал Санич.
– Ами какво, може.
– Много ясно, че може! – възторжено се обадил Славик.
– Я чакай – прекъснал го Санич и отново се обърнал към Гога. – Виж какво, с тебе сме приятели и прочие, но аз съм против. Почти две години работих в „Боксьори за справедливост“, те ще ме прокълнат, ти наред ли си? Говорихме си нормален бизнес да правим, а не някакъв паун.
‒ Е, да речем, че няма да е паун – казал Гога, – никой не иска да го нарича паун. Ще му измислим нормално име. Или ще оставим старото.
– Кое? – не разбрал Санич.
– „Сандвичи“! Какво пък – отново се усмихнал Гога, – нормално звучи: клуб за екзотична почивка „Сандвичите“. Какво ще кажеш, Слава?
Славик кимнал, после кимнал още веднъж. Трудно било да се очаква нещо повече от него.
– Не се притеснявай – казал Гога на съдружника си, – с гейовете ще се заеме той – посочил към Славик, – ние с тебе трябва да направим ремонта до лятото, а после ще видим. В крайна сметка – помислил той на глас – защо пък не гей клуб? Във всеки случай курви няма да има.
И се заели за работа. Гога пратил гипсокартона, Санич го свързал с когото трябва и почнали ремонта. Славик от своя страна се заел да регистрира гей клуба като клуб за младежки инициативи, за да не ги одрусват за търговска дейност. Оказало се, че Санич наистина всички го познавали, заради което се стараели да избягват контакти с него. Сутрин Славик отивал в Изпълкома, влизал в бюфета, пиел чай, приказвал си с бюфетчийките за времето, след което отивал в управлението по култура. В управлението не го пускали, Славик се обиждал, притичвал до клуба, карал се с работниците, които правели ремонта, викал, че е в шоубизнеса вече двайсет години, и заплашвал да покани Гребеншчиков на откриването. Колкото до откриването – минала пролетта, ремонтът бил готов, клубът можело да се открива. Гога отново събрал всички, този път в своя току-що ремонтиран кабинет.
– Е, кой има идеи за откриването? – попитал той.
– Значи така, Георгий Давидович – делово започнал Славик, – имам няколко идеи. Първо, фойерверки…
– Давай следващата – прекъснал го Гога.
– Добре – не се притеснил Славик, – предлагам японска кухня.
– Откъде ще я вземеш? – попитал Санич.
– Имам познати – отговорил Славик не без гордост.
– Японци?
– Не, виетнамци. Но се правят на японци. Имат контейнери на Южната гара, в единия шият кожуси, в другия им е кухнята.
– Друго? – отново го прекъснал Гога.
– Цирков стриптийз – победоносно обявил Славик.
– Какъв? – попитал Гога.
– Цирков – повторил Славик. – Имам познати, четири мацки по бикини, работят по едно денонощие, две почиват, не могат по-често, че работят и в Двореца на пионерите.
– Това отпада – спрял го Гога, – нали казах, че в моя клуб курви няма да има. Малко ли са ми гейовете – угрижено добавил той и отново се обърнал към Славик. – Това ли е всичко?
Славик извадил цигара, бавно я запалил, изпуснал дима, тежко въздъхнал и почнал:
– Е, добре, добре – направил многозначителна пауза, – добре, Георгий Давидович, разбирам накъде биете, добре, ще поговоря с Боря, ако настоявате, само че, мисля, той няма да се съгласи без пари, дори заради мене…
– С една дума – махнал с ръка Гога, – Санич, моля ти се, намери някакви музиканти, окей? А ти – обърнал се вече към Славик – помисли кого ще каним.
– Как кого? – оживил се Славик. – Пожарникарите трябва, данъчните, от управлението по култура някого. Ще помисля.
– Добре – съгласил се Гога, – само че гледай освен тия педераси да има и някой и друг нормален гей.
Откриването се състояло в началото на юни. Сан Санич докарал вокално-инструменталния ансамбъл, който свиреше в хотел „Харкив“, програмата им била отработена, не взимали скъпо, не пиели на работа. Славик съставил списък на поканените, общо сто и нещо души, Гога дълго изучавал предложения му списък, след това дълго го редактирал, задраскал имената на бюфетчийките от Изпълкома и на четирите труженички от Двореца на пионерите, останалото от списъка било съгласувано, Славик се опитал да отстои поне бюфетчийките, но след продължителна схватка отстъпил. Гога поканил бизнес партньори, търговци на едро, с които търгувал с гипсокартон, приятели от детството и братя Лихуй. Сан Санич поканил майка си, искал да покани и една позната, бивша проститутка, но помислил за майка си и се отказал от идеята.
