Седмицата, през която прочетох „Изчезването на Стефани Мейлър“ (изд. „Colibri“) от Жоел Дикер, бе наситена със съспенс, очакване на поредната изненада и удовлетворение от един интригуващ криминален сюжет. Не съм сигурна дали младият швейцарски писател е надминал предишните си два романа – „Истината за случая Хари Куебърт“ и „Книга за Балтиморови“. По-скоро не, но ако сте харесали въпросните две заглавия, непременно трябва да дадете шанс и на това.
Първите няколко страници ни отвеждат в малкото американско градче Орфия отпреди двайсет години. Спокойствието на местните е брутално нарушено от четворно убийство. Млада жена е застреляна по време на обичайната си джогинг обиколка. Тялото ѝ е открито точно пред къщата на кмета – за ужас на всички, пълна с труповете на тричленното семейство.
Действието се прехвърля в наши дни, когато Джеси Розенберг празнува предстоящото си след дни пенсиониране от полицията. Успешната му кариера започва именно с разкриването на извършителя на убийството в Орфия. Или поне така се е смятало досега.
Идилията на партито в чест на полицейския инспектор е нарушена от появата на журналистката Стефани Мейлър. Оказва се, че разследването ѝ ще промени плановете на Джеси, защото според нея полицията е пропуснала нещо, което е било пред очите им, а невинен човек е поел вината. Накратко, убиецът от Орфия е на свобода и може би дори живее мирно сред своите съграждани.
Вероятно се чудите как да си обясните симпатичната корица на Стефан Касъров на фона на този зловещ сюжет. Аз обаче я считам за много подходяща, тъй като „Изчезването на Стефани Мейлър“ в никакъв случай не е от книгите, които въздействат с мрачна атмосфера, макар в основата им да стои жестокост. Дикер по-скоро прави дисекция на едно общество, чиито членове са подвластни на алчност, завист и нездравословен егоизъм – както преди две десетилетия, така и днес.
Жоел Дикер (снимка: Europa Press)
Всяка глава е разказана от името на различен герой. В началото този подход е съвсем подходящ и намества парченцата от пъзела едно по едно, но скоро след средата започва да утежнява четенето. Отделните истории стават все по-кратки, и то напълно умишлено – градусът на напрежението се покачва. При роман от 584 страници обаче идва изморително, ако не и отегчително. Нямам нищо против книги със сериозен обем, стига той да е качествено изпълнен със съдържание. В страничните сюжетни линии на „Изчезването на Стефани Мейлър“ обаче намерих доста излишни детайли, които по-скоро разфокусират от основното действие, отколкото да го обогатяват.
Засегнатите социални теми са от положителните черти на романа. Една от най-ярко открояващите се сред тях е равенството между половете и нелекия път, по който някои жени го постигат. Силният образ на Ана – полицайка с амбиции да стане следващия главен инспектор на управлението в Орфия – прекрасно допълва сюжета и му придава драматичен нюанс. Тя преследва своята мечта със завидни упоритост и постоянство. Други нейни съграждани обаче не са посмели да последват смело истинските си желания и прекарват живота си в съжаление за пропуснатите шансове. В кого ще се припознае читателят е може би най-важното.
Множеството обрати в повествованието му придават динамика и нареждат книгата на Жоел Дикер сред добрите криминални романи, без претенции за дълбок психологизъм или силни послания. Тя е прекрасен спътник за предстоящите почивни дни, но не я отваряйте преди сън, защото ще пропуснете часовете за почивка на мозъка. Кой би я затворил доброволно, преди да разбере защо Стефани Мейлър е изчезнала?
Прочетете ревюто ни за „Книга за Балтиморови“, както и откъс от романа. Още отзиви за „Изчезването на Стефани Мейлър“ ще откриете при Христо Блажев в „Книголандия“ и от Валерия Стефанова в Avtora.com.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
