“Изгубен и намерен” на Оливър Джефърс е една от най-дългоочакваните книги на български език. Тя е и едно от най-смелите издателски решения, наред с “Приказки от крайните квартали” на Шон Тан. Авторът й е носител на редица награди, в чужбина са луди по неговите илюстрации и простички текстове със силни послания. А днес, благодарение на издателство “Рибка”, този шедьовър вече се намира и по българските книжарници.
Историята е съвсем простичка: едно момче открива пингвин пред вратата си. Не се знае откъде се е появил пингвинът. Важното е, че изглежда тъжен и следва момчето навсякъде. За да му помогне да открие своя дом, малкият герой научава всичко за животинския вид и решава да съпроводи черно-белия си приятел до Южния полюс. Но дали пингвинът наистина иска да се върне там, или му е необходимо съвсем друго, разказват илюстрациите на автора.
Снимка: ribka-publishing.bg
“Изгубен и намерен” е от класическата порода “книжки с картинки” – така популярни и необходими за по-малките деца. В тях сюжетът (поне в преводните издания) се предава с по едно изречение, което е събрало и видимото, и невидимото, и изказаното, а и онова, което кара детето да разсъждава, да крои планове за финала на книжката, да развива свои собствени посоки. В този тип четива основна роля играят илюстрациите – те умеят да грабват детското внимание, да доразвиват думите на автора и същевременно да пресъздават цели светове с няколко щриха. Оливър Джефърс безспорно е гений в тази област и е истинско удоволствие да откриваш малките детайли в привидно опростените му картини.
Много посоки за разговор с децата могат да бъдат открити между редовете на “Изгубен и намерен”. Една от най-важните за мен е за емпатията – онази емоционална интелигентност, която прави децата състрадателни и толерантни, а оттам – способни да съжителстват с другите живи същества. И, разбира се, темата за приятелството, която заема централното място в сюжета на книгата.
Снимка: ribka-publishing.bg
Книгата е част от проект “Експериментът”, при който с 2-годишния Даниел четем книжки от самото раждане. Странно или не, до момента не бяхме попадали на книги за пингвини и той нямаше никаква представа що за животно е това. Показвайки му корицата на “Изгубен и намерен” с въпроса:“Виждаш ли пингвинчето?”, той безпогрешно го посочи. Гениално? Не мисля. Просто това е магията на книгите с картинки, при които илюстрациите не са обременени с хиляди подробности, а са обхванали наистина важното.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
