fb
Ревюта

В борба срещу реалността с „Приказки от крайните квартали“

3 мин.

Приказки от крайните квартали - Шон ТанКогато бях малка, се страхувах, че всичко е точно такова, каквото изглежда. Често се облягах на перваза на терасата, наблюдавах задния двор на блока, гаражите, паркираните коли, изпочупената детска площадка, супермаркета, който постоянно сменяше собствениците си, хвърчащите наоколо чайки, спящите улични кучета и котки, олющената мазилка на отсрещната сграда… Толкова добре познавах тези гледки заради безбройните следобеди, през които ги бях съзерцавала, че почваше да става болезнено. Обземаше ме угнетяващо чувство – колко обикновен и лишен от фантазия изглежда животът, уловен в диапозитива на домашния ти квартал.

Няколко години по-късно открих, че за въображението не съществуват граници. Дори всичко да е точно такова, каквото изглежда, винаги можеш да създадеш свой собствен свят, в който да се оттеглиш, щом реалността почне да те притиска. Нещо повече, понякога фантазията вирее най-диво именно на най-баналните места.

На страниците на „Приказки от крайните квартали“ (изд. „Жанет 45“) австралиецът Шон Тан поднася точно това – късчета от свободата да поканиш необикновеното, шантавото, необяснимото в квартала на делничното, прозаичното и тягостното. Книга, чиито илюстрации водят текста за ръка и унасят читателя като сън, споменът за който те утешава през остатъка от деня.

От всичките петнайсет истории струи невероятна нежност, обич и особена, приятна тъга. Лично на мен кратките приказки от по страничка-страничка и нещо (например „Бдение“, „Водният бивол“, „Нащрек, но не и в смут“, „Празник без име“) ми харесаха повече от дългите, но най-силно ме докосна „Счупени играчки“ – разказът, придружаващ илюстрацията от корицата.

Приказки от крайните квартали - Шон Тан

„Нащрек, но не и в смут“ (източник: shauntan.net)

Шон Тан не е съобразявал рисунките с написания текст, а е съчинявал истории по отдавна създадени и събирани в различни албуми изображения. Ето защо всяка от приказките има свой уникален облик и атмосфера не само като съдържание, но и като визия. Една от тях представлява поетично съчетание от разпилени листчета, друга е черно-бяла, сенчеста и нощно непонятна, трета завихря думи и цветове…

Българското издание е напълно съвършено – няма какво повече да се добави за него, освен, разбира се, да се споменат имената на Нева Мичева, Кирил Златков и Манол Пейков, чийто труд става причина за появата на една от най-красивите и необикновени книги на пазара в момента.

Странна, омагьосваща и неповторима, „Приказки от крайните квартали“ вероятно ще попадне предимно в библиотеките на ценители. Насладата, която разгръщането на страниците й носи, обаче наистина няма цена.

Прочетете още ревюто на Лора от „Детски книги“, на Христо Блажев от „Книголандия“, на Темз от „На по книга, две“, на Гери от „Алиса в чизми“, както и отзив от Мария Донева и специално представяне на книгата от преводачката Нева Мичева.

Ако се намирате в София, не пропускайте да посетите премиерата на „Приказки от крайните квартали“, която ще се проведе тази вечер в „+ това“ (ул. „Марин Дринов“ 30) от 18:30 ч. Повече информация за събитието можете да видите тук.

[ + ]