Дълго отлагах срещата си с Иън Макюън и неговия шедьовър „Изкупление“ (изд. „Colibri“), но прочетох книгата сякаш за няколко мига.
[Поемам си дъх и ставам свидетел на] един безкраен горещ ден в английската провинция през лятото на 1935 година. Кръстопътен ден, в който е концентрирана цяла палитра от човешки емоции.
Сесилия Талис не може да търпи приятеля си от детинство Роби. С неговите отлични оценки, блестящо бъдеще и амбиции. С красивото му лице, глуповато държание и боси крака… Всичко в него я вбесява. Свирепата ярост като че ли я тегли към него и постепенно възелът на недоволство й се разплита.
Двамата ще изяснят чувствата си и това си остава най-големият им грях. Няколко разменени изречения и омразата се превръща в копнеж, обидата в чиста страст, а перфектният момент – в любовна безкрайност.
Таен свидетел на емоционалните им трансформации е Брайъни Талис – превзето дете с писателски талант и завършен егоист (и най-ужасният литературен злодей, за когото съм чела).
Тя се пита какъв писател би била, ако е допусната в тайния свят на възрастните. Въобразява си, че прекрачва прага. Една открадната дума, няколко погрешно изтълкувани ситуации и фантазия, която излиза от контрол. Престъпленията се случват в главата на човек, а умът може да оправдае всичко.
[Сърцето ми прескача и попадам] в Северна Франция по стъпките на Роби Търтър към Дюнкерк. Влизам в неговата глава и преживявам неговия ужас – годините в затвора, трудно опазената любов, загубата на мечти и достойнство, войната.
Концентрацията на емоции е сгъстена, понятия като реалност, истина, свобода губят значенията си.
[Затварям очи и се пренасям] няколко седмици преди операция „Динамо“ в Лондон. Брайъни се обучава за медицинска сестра, отдала се е на тежък труд и грижа за другите като покаяние за стореното зло. Подлага на изпитание тялото си, изпълнява заповеди, за да се лиши от мисли и угризения на съвестта.
Може би се разкайва, може би се надява на опрощение или бремето на порастването започва да й тежи нетърпимо?
[Издишам и се озовавам] в близкото минало, когато Брайъни вече е успяла писателка и завършва последната си (и първа) книга. Тя е направила своят избор и е станала творец. Цената е висока. За нея няма присъда, но няма и прошка.
Иън Макюън е забележителен стилист и майстор в изграждането на пълнокръвни персонажи, които обсебват читателя. С „Изкупление“ той прави изследване на двете крайности на страстта – съзидателната и разрушителната. Спуска ни в най-мрачните недра на човешката психика, но и вдъхновява най-красивия полет на „чувството, което никой не би могъл да си представи“.
Всяка част от романа има свое темпо, настроение, цвят и аромат. Макюън е ненадминат в обрисуването на чувства и места, в анализирането на настроения и човешки взаимоотношения, но, както е присъщо за изключително умeлите писатели, избягва да задава въпроси и да търси отговори.
Непоправимото зло е сторено. Войната започва. Фактите са неопровержими. Но има и любов, а щом тя се е родила, е важно да оцелее, за да се върне при хората. И тук идва ролята на писателя. Трябва ли щастливият край да бъде отказан?
„Изкупление“ е роман като живот. В него има страст, любовта, ревност, глупост, заблуди, война, грешки и покаяние, страх и дързост, но времето бавно и сигурно заличава всички следи.
Книгата може да бъде четена и като метафора на процеса на съзидание, като роман за романа. Каква е ролята на писателя, ако не да се вклини между героите си, да им създаде среда и препятствия, да постави емоции във въображаемите им тела, за да ги направи хора, и после да избере една от безброй алтернативни истории, която да изживеят?
Не пропускайте и изключителния филм по книгата с Кийра Найтли и Джеймс Макавой в главните роли:
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
