Прекарах една безсънна нощ с Етгар Керет. Безсънна и странна, като че излязла от някой негов разказ. Много късни и твърде ранни часове, минали на тъмно, разведрявани единствено от лампата на четеца. Успях да се уморя и да заспя на няколко пъти на няколко различни места – веднъж на терасата, втори път на пода в кухнята, трети път на дивана и най-накрая в леглото. Само че, веднъж попаднала между завивките, започнах да подочувам онези нещица, които по принцип проспиваме – сещате се, къщата си живее свой собствен живот. Компютърът се включи самичък, без никаква видима причина, от мивката започнаха да ехтят странни свистящи звуци, паркетът затрака така, все едно някакви духове танцуват валс отгоре му… Къщата си се забавляваше, а аз си четях Керет.
„Изведнъж на вратата се чука“ е книга, чието излизане очаквах с невъобразимо нетърпение. Знаех, че съществува, знаех, че е готова, знаех, че Етгар Керет отново ще идва в България. При предишното му посещение не бях чела нищичко, нито един негов разказ. После видях израелския писател на живо и го чух да съчинява истории. Сега, една година по-късно, смятам да занеса всичките четири сборника на премиерата му на 16 април (когато е и официалната дата за излизането на новия том) и да му ги поднеса тържествено за автограф с най-глуповатата си усмивка.
Това, което ще разберете още от предговора е, че „Изведнъж на вратата се чука“ е много личен за Керет сборник, защото е първият, който е писал като баща. Сблъскал се с детското любопитство, авторът е изправен пред изпитанието да бъде гид на сина си в света на хората и да бъде този, който ще отговаря на стотици въпроси и ще обяснява реалността на едно същество, все още недокоснато от и неподготвено за нея. Това са разкази с мисия: да покажат „защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието“.
На първо време, трудно е, защото си толкова уязвим и нищо не може да те предпази от разнообразните видове болка и страдание. Кожа, кости и сърце, всяко от които подлежи на разкъсване или раздробяване. Душа, която е лесно дразнима и не се защитава, връхлетят ли я самота, меланхолия, страх и гняв. Въображение, което се вдъхновява от трагедиите и парадоксите. А когато те връхлитат, силата на сблъсъка може да се сравни с автомобилна катастрофа… или с картина на Салвадор Дали.
От всички сборници на Керет, „Изведнъж на вратата се чука“ е най-реалистичният и най-човешкият, поне за мен. И тук ги има кратките ударни абсурди, толкова характерни за „Асамтой“ например. Центърът обаче е разтърсената от живота личност в познатия ни свят – самоубиецът, изневеряващият, аутсайдерът, вдовецът… Сиви хора, които крият притеснителни цветове под повърхността си и които реагират пъстро в критичните, непривични ситуации, в които са поставени от експерименталния, но в същото време състрадателен ум на писателя. И всеки разказ търси отговора на така трудния въпрос защо, наистина, си струва усилието.
Етгар Кетер е майстор разказвач и този му талант не може да бъде оспорен. Един от писателите, които не просто четеш с удоволствие, а и обичаш искрено, защото те вдъхновяват и те учат да бъдеш съзерцателен и да гледаш на света от по-различен ъгъл. Разказите в „Изведнъж на вратата се чука“ са сред най-хубавите му и изобщо едни от най-добре разказаните истории, които съм чела досега. Абсолютно заслужават да им посветите една безсънна нощ и един безсънен ум.
А ако не получите категоричен отговор от Керет, то поне може да усетите лек полъх на утеха от думите му, когато сте изправени пред лицето на дилемата за човешкия живот.
Етгар Керет ще бъде в България в седмицата преди Великден, за да представи новия си сборник. Срещата с автора в София е на 16 април в Съюза на архитектите, а в Пловдив на 17 април в Културния център на Радио Пловдив.
Прочетете и разказът „Златна рибка“, който е поместен в сборника и за първи път беше публикуван в „Аз чета“ със специалното разрешение на автора като подарък за сайта.
Прочетете още интервюто с Етгар Керет за „Аз чета“ при първото му посещение в България през 2010 година
Не пропускайте и ревютата за другите сборници с разкази на Керет, издадени до момента на български: „Асамтой„ (2013) от Габи Кожухарова, „Момичето на хладилника„ (2011) от Митко Аврамов, „Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог“ (2010) от Митко Аврамов. Прочетете и съвместтното ревю на първите два сборника на Керет от Павлина Радославова