Йеспер Юл е международно признат датски семеен терапевт, лектор и автор, който благодарение на издателство „Жанет 45“ стана известен и в България с книгите си „Твоето компетентно дете“ и „Това съм аз, ти кой си?“.
„Да бъдеш мъж и баща“ разглежда новата роля на мъжа в семейството и партньорската връзка в светлината на засилващата се тенденция за активно участие на бащата в грижата за децата. В малкия обем от 176 страници авторът не си поставя за цел да изчерпи всички аспекти на темата, а по -скоро дава насоки за решаване на най -честите проблеми, които изникват пред двойката при разпределянето на родителските отговорности. Той вдъхва увереност на бащите, които въпреки доброто си желание много често се чувстват излишни и некомпетентни при справянето с елементарни ежедневни ситуации.
Йеспер Юл разкрива някои скрити подводни камъни, които могат да обезкуражат татковците – ентусиасти, като например непризнатата ревност на майката, свързана с нежеланието й да се раздели с чувството на незаменимост в отглеждането на децата. Допадна ми неговият уравновесен подход, който поставя акцент върху здравите отношения между родителите като една от най-важните предпоставки за успешно възпитание. Ще се учудите вероятно, когато прочетете, че техните различия, когато са интегрирани в една успешна връзка, са по-полезни ролеви модели за децата, отколкото доскоро възхвалявания „единен фронт“ на възпитанието, където бащата и майката непременно трябваше да демонстрират пълно и несломимо съгласие.
Не знам как се възприема тази книга от мъжете, но имам чувството, че би била полезна най-вече на семейства, които са наясно с динамиката на семейните си отношения, изчели са доста помощна литература и са мотивирани за промяна. Извън обичайните клишета, Йеспер Юл всъщност не дава достатъчно убедителен отговор защо мъжете трябва да пренаредят приоритетите си и да поемат част от функциите, традиционни смятани за чисто женски. Ако аз съм баща, който счита, че прави достатъчно, като изкарва пари за семейството и го води през лятото на море, не съм сигурна, че тази книга би ме убедила да се замисля върху ролята си на родител и връзката с децата ми. Незасегната остава и темата за предразсъдъците в общественото мнение, с които се сблъсква активният баща – тема , която може би не е толкова актуална в Дания, но определено е важна за нас.
Освен една – две ценни находки/идеи, най -много ми допаднаха документалните разкази. Живият глас на реалните бащи ми липсваше в лаконичните наставления и появата им внесе за финал една свежа нотка.
