Причината да прочета „Животът според Любка” на Лори Греъм беше любопитството ми да „видя” България през очите на чужденец. И ето – сблъсъкът на култури беше показан по забавен начин и съм се смяла с глас на определени пасажи в книгата. Хареса ми очевидното възхищение на Греъм пред народната ни музика. И като че ли за първи път се замислих, че нашите баби са пеели по време на работа, когато са плели, когато са жънели. И че всички тези песни са част от българския бит и култура и наистина са едно отмиращо изкуство, което трябва да бъде запазено.
Сюжетът на романа се върти около живота на главната героиня, Бъз Уекслър, американка, живееща в Лондон. Тя работи в музикална компания, като издирва неизвестни млади таланти, които ще определят бъдещите тенденции в музиката. По странна прищявка на съдбата на нея възлагат да придружи българската група „Планинските баби” на турне в Англия и Щатите. А кои са планинските баби, ами именно онези баби, които виждаме из затънтените села по различни кътчета на България, а в романа това са 5 българки от малкото селце „Планинец”, близо до Самоков, които изпълняват народни песни.
В началото Бъз приема задачата с неохота. По време на турнето тя се сближава с бабите, най-вече с Любка, която е негласната ръководителка на групата и която успява да промени самата Бъз. От всичко дотук бихте могли да си направите заключението, че това е чиклит, но всъщност книгата е много повече. Липсва любовна история, около която да се завърти сюжета и живота на главната героиня и да придаде онзи сладникав привкус на „и заживели щастливо”, като преди това ТОЙ се е появил и е спасил главната героиня.
Книгата е забавна и лека, Лори Греъм е представила съвсем реалистично образите на петте български баби, които са колоритни, но чудатостите им не са показани по обиден начин. Станка, чийто син и внук са мафиоти и имат много пари, но тя си живее скромно в Планинец с мъжа си и затварят буркани с туршия, Дора, която носи всичките си дрехи навлечени една върху друга, за да не й ги откраднат, Цвета, чийто мъж я е набил преди да замине, защото иска да й вземе парите от турнето, Кичка, която се оказва клептоманка, и не на последно място Любка, загубила дете и съпруг, но позитивна и оптимистична.
Малко нереалистичен ми се видя образът на Олга Илиевска, преводачка на групата, заклета комунистка, чийто английски обаче е невъобразимо смешен. При положение, че действието се развива през 2004 година, тя е на 42, но във възгледите си е още преди 1989 г. Една проста калкулация, когато са дошли промените тя е била на 27 години, но 15 години по-късно е замръзнала във времето като мислене, облекло и поведение. Това със сигурност не беше достоверен и добре изграден образ. Но тази грешка е простима, предвид забавните разговори, които провеждаха Олга и Бъз.
Не се оставайте да бъдете подведени от всичко, написано дотук, книгата не е за България, нито за българите. Със същия успех планинските баби можеха да бъдат украински баби, баби от Уганда или от която и да е друга държава. Тяхната роля беше да покажат вечните семейни ценности и простия начин на живот. И те го правят с домашната ракия и туршия, които си носят в багажа. Киселото мляко, което беше направила Любка в банята на хотела и висеше от чорапите й. И преждата, която си носеха и научиха Бъз да плете.
Ако не очаквате някакво дълбокомислено четиво, то книгата със сигурност ще ви допадне.
