Ще започна категорично – „На изток от рая“ (изд. „Colibri“) е творба, която всеки трябва да прочете. Но това не трябва да е по задължение – в никакъв случай! Тя сама ще ви се предложи и ще ви изкуши да разгърнете дебелото томче. Моментът ще е индивидуално и лично подбран за всеки от вас. Аз изчаках търпеливо десетина години (ако не и повече), но този момент дойде. Дойде, завзе ме и остана – в мислите ми, ненатрапчиво, нежно. Обикнах тази книга, докато я четях и с тъга следях все по-малко оставащите страници…
За Джон Стайнбек и „На изток от рая“ е говорено толкова много, че не ми се иска да изпадам в преразказване на все същите хвалебствени думи и горещи препоръки. За сметка на това – както подсказва заглавието на това ревю – ще обърна внимание на един дребен, нищожен детайл, който най-добре олицетворява с какво Стайнбек успя да ме покори.
Една нощ един от героите изкарва в ареста по погрешка. На сутринта звънят на баща му, за да дойде и да го прибере. Той тъкмо закусва. Прекъсва закуската и отива до участъка. Освобождава сина си от там, вземат кореспонденцията от пощата и се прибират вкъщи. Прислужникът тъкмо претопля яйцата и пържи нови за сина. Претопля ги! Въпреки останалите събития, съпровождащи измъкването на сина от ареста, авторът и за миг не е забравил, че закуската вече е била започната. Дава си сметка, че колкото и да са кратки разстоянията, хората се движат пеша, от което времето така или иначе си минава. В резултат яйцата ще изстинат и този факт си стои.
Не мога да опиша колко силно ме впечатли този детайл! Едва ли някой от читателите щеше да забележи, ако прислужникът сега започваше да прави закуска за двамата. Никой няма да се сети, че одевешните яйца са вече на масата. Не и Стайнбек. Ето колко последователно, изчерпателно и точно до най-малкия детайл върви нишката на повествованието му. Когато прочетох думите „вече претопляше яйцата“, в този миг той ме спечели безусловно. А с такива детайли е изпъстрен целият сюжет.
Основната част от действието обхваща голям период от време в навечерието и през Първата световна война. САЩ не се включва веднага в нея, но тя оказва силно влияние в живота на почти всички живеещи в долината на Салинас.
Мога дълго да говоря за всеки от героите, привързах се силно към тях. Предпочитам обаче да ви оставя сами да ги опознаете – Адам и Чарлз, Кейлъб и Арон, Кейт, Самуел, Ли, Абра, Лайза… Да ги опознаете и обикнете. Да започнете начисто – без подсказки и предразсъдъци.
„На изток от рая“ не е книга, която ще промени живота ми. За сметка на това обаче го изпълни с още повече смисъл, трепет и стойност. Една от трите най-важни творби, които съм чел досега.
Прочетете и ревюто на Стефани Калчева за „На изток от рая„, както и ревютата за други книги на Джон Стайнбек – „Тортила Флет“ (Селена Йорданова), „Гроздовете на гнева“ (Дани), „Към един незнаен бог„, „В търсена на Америка“ и „Небесните пасбища“ (Павлина), „В неравна борба“ (Лора Григорова),
Знае ли някой дали старото издание – 1986, се различава от сегашното, цензурирано, съкращавано, изобщо манипулирано?
„На изток от рая“ е моят любим роман, но един въпрос към автора на статията – защо сред другите произведенияна Стайнбек пропуска шедьоври като „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“?
Здравейте, Иване! В края на ревюто си съм дал линкове единствено към творбите на Стайнбек, за които сме писали в „Аз чета“. Не съм си поставял за цел да изброявам най-известните му произведения. В интерес на истината и аз много харесвам „Улица „Консервна““, но така и не се наканих да пиша за нея :)