Белослава се описва като странна птица, която обича повече да чете и по-малко да пише, харесва хората, които са се съхранили и природата (неслучайно втората й книга се казва „Дивата природа“). По образование е журналист и филолог, познатa ви е също така като радиоводещ и създател на поредицата „Поетите се четат сами“. Естествено не само пише поезия, но и чете много такава – българска, преводна, важното е да е смислена и хубава, да носи послания и да буди усещания. Толкова много обича Константин Павлов (и как иначе…), че кръщава колелото си Персифедрон – Червения кон от едноименната му пиеса.
Съвсем наскоро с колегите си Александър Христов, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова, Марианна Георгиева и Стоян Ненов възродиха Свободно поетическо общество, а междувременно „Дивата природа“ беше преведена на хърватски и италинаски. Бела има много какво да каже за книгите и днес най-сетне имаме шанс д я разпитаме подробно.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Сигурно първите приказки, които майка ми ми четеше – Андерсен, Грим, Български народни приказки, тогава разбрах, че литературата е магичен начин да живееш много животи и то без много усилия. Просто разтваряш книгата и але хоп…
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, гледам да се отдавам само на четенето.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не смесвам удоволствията.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Книгите, които чета, изглеждат като четени. Осъзнавам, че понякога е грубо, но после това ми служи по някакъв начин. Все пак подчертавам само с молив и често преписвам в тефтери.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всички изброени начини, но гледам да не нарушавам целостта.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, разбира се. Вълнувам се доста от научнопопулярна литература. В момента ме държи едно изследване на Питър Томпкинс и Кристофър Бърд, което се казва „Тайният живот на растенията“, излязло през 1991 година в Съвременник.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Падам си по хартията, класически тип читател съм. Всички онези неща важат при мен, как ухае книгата, как изглежда, цялото й физическо присъствие. Но ако има нещо само в електронен вариант, ще го прочета и така. Имам си моята собствена библиотека, която обичам.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Спирам, когато искам, не се натоварвам. Гледам да съм с чисто съзнание, а не да чете механично. Четенето не е състезание, поне не за мен.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се, не се измъчвам с литература, която не ми харесва.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако идеята е главните герои да ме дразнят и това в крайна сметка е постигнато от автора, да, може да ми стане една от любимите книги. Но трябва да са налице и много други неща.
Какво четеш в момента?
Точно в този момент чета поезията на Тадеуш Ружевич – „Ножчето на професора“, понеже пиша текст за тази важна книга за сайта Свободно поетическо общество. А проза – „Канелените магазини“ на Бруно Шулц. 
Коя е последната книга, която си купи?
Пак беше книга с поезия на един перуански поет – Нилтон Сантяго. Подкрепям винаги, когато мога поезията, тя най-малко привлича масовия читател, а има силата да променя всекиго и всичко. Затова седи в периферията и улавя този, който се е осмелил да тръгне именно към нея.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж, особено, когато съм някъде на почивка сред природата. Изключвам се от всичко и си чета книгите. Великолепно усещане, все едно достигам мултивселената.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета навсякъде, особено ако ми доскучае от хората, веднага си влизам в правилния свят.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, не обичам много разтягането в поредици, Е, с някои гениални изключения, разбира се.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Българските поети – Константин Павлов, Иван Методиев, Георги Рупчев – направих преди време една поредица в радиото „Поетите се четат сами“, можете да погледнете и другите значими имена.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр.
Снимка: А. Антонова
