Борислав Лазаров е усмихнатият репортер на bTV, който се е посветил на любопитните и позитивни новини вместо на политическите и трагичните. Учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинознание”. Още 17-годишен започва да се занимава с журналистика, като близо 10 години е радиоводещ и музикален мениджър в радио „Витоша“ и радио „Експрес“. През 2002 г. се посвещава на телевизията и става част от екипа на bTV, като през годините работи като репортер, сценарист и водещ. За зрителите името му е синоним на любопитни и положителни новини, както и на незабравимата му поредица за извънземните, макар от нея да са минали близо 10 години.
„От малък колекционирам сведения за загадъчни явления. Тогава станаха известни случките с „полтъргайста Кики”, военните започнаха разкопки в Царичина, за да търсят гробница на извънземни. Исках да събера фактите около загадъчните случаи, оригиналните свидетелства, снимки, видеоклипове. Определено не и фантасмагоричните разкази на псевдоочевидци или „една жена каза”. Само фактите, а зрителите сами да решат дали ги приемат, или не.“
Освен репортер с изявен афинитет към положителните новини и интересни истории, Боби Лазаров е запален киноман, меломан и страстен почитател на „Междузвездни войни“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Аз се научих да чета още преди да тръгна на училище и книгите, които повлияха на характера и читателския ми вкус, са наистина много! Спомням си, че родителите ми ме изпратиха да чакам на опашка пред една книжарница, за да купя книгата на Здравко Попов – „Кон на втория етаж“. Интелигентен, чист и сюрреалистичен хумор, до който трябва да се докоснете. Прочетох няколко разказа, докато вървях към вкъщи, и се смях от сърце. Като тийнейджър се забавлявах с „Приключенията на Швейк през Световната война“, но Пътеводителя на Дъглас Адам с всичките му части, е томчето, което бих взел с мен навсякъде. То ме накара да се замисля за „Живота, Вселената и всичко останало“ и наистина ме промени. Преди това позволявах на всевъзможни глупости и проблеми да тормозят „безсмъртната ми душа“, но Дъглас Адамс ме научи да гледам от вселенска перспектива към тези битовизми и дребнотемия. Не да ги пренебрегвам прибързано, с непукизъм, а да знам, че всекидневните ни драми са нелепи на фона на безкрайната Вселена около нас.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Неизбежно е да похапвам, докато чета, защото така съчетавам две неща през малкото свободно време, което имам. „Вечерите в селцето край Диканка“ на Гогол си пасват доста добре с пелмени, облени в сметана. „Писма от Земята“ на Марк Твен, се съчетава сполучливо с домашен хамбургер и препечен бекон. Препоръчвам нашенски домати и прясно сирене, когато посегнете към шопските класики на Елин Пелин или вечните разкази на Чудомир. Идеята за готварска книга с рецепти към любими книги е гениална!
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Падам си по чайовете и натуралните сокове. Българската класика вдъхновява хедонист като мен за леденостуден айран или чай от родопски билки. Опитайте някой път, може да се окажа прав.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
От малък са ме учили да уважавам и пазя книгите. Въпреки че тогава нямаше толкова красиви и луксозни издания, които грабват окото в днешните книжарници. Да си подчертаваш пасажи по страниците за мен е като да напишеш в долния десен ъгъл на „Мона Лиза“: „Да, съгласен съм, че е шедьовър“. Не бива. А и когато друг вземе в ръце надрасканата книга, неволно ще насочи вниманието си към посочените пасажи. Може пък той да иска и да трябва да открие друго в нея? Пазете книгите. Това е семейно богатство, не предмет за запълване на рафтовете вкъщи.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Предпочитам да оставям книгата отворена. Така повече и по-силно ме вика да се върна към нея, отколкото да я затворя и отбележа с книгоразделител. Четенето не е ритуал за преди сън или „убиване“ на свободното време. Това е подарък, който всеки прави за себе си. Така пътува из цялата Вселена, преживява нови неща, фантазира и мечтае. Намирайте повече време за любимите си книги!
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете! През последните години чета много научнопопулярна литература по различни теми, заради работата ми. Удоволствието не е по-малко, гарантирам. За толкова кратко сме на тази планета, че трябва да използваме всяка възможност за самоусъвършенстване и открадване на нови знания. Но търсете качествените и сигурни източници, иначе ще изпаднете в шок дали египетските пирамиди са били гробници или електроцентрали, построени от боговете, например. И се гответе за чести разочарования: както и да е озаглавена книгата, най-вероятно тя ще завърши с: „Това е въпрос, чиито отговор трябва да открием по-скоро“. А всеки иска точните отговори на своите въпроси, и то веднага, нали?
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Наречете ме старомоден, old school, но аромата на току-що купена книга и разгръщането на страниците й не бих заменил за нищо друго. С книга се пътува не по-малко удобно, отколкото и с електронен четец. А пък и не ви гледат накриво в самолета, когато ви заплашат да изключите всички електронни устройства.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не мога да спра, когато книгата ме завладее. Любопитството е сред най-човешките черти, затова не бих изоставил героите по средата на някое изречение. Същото е като да спреш някой филм и после да го догледаш. Емоциите, въздействието, темпото изчезват. Кой би спрял, докато чака с нетърпение дали Воробянинов и Остап Бендер ще открият съкровището, скрито в столовете на мадам Петухова? Или вогоните се готвят да унищожат Земята?
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Правил съм го, признавам си. Аз обичам класическите произведения, книгите, които са вълнували не едно поколение. Рядко отварям книги на автори, които сега са модерни или всички четат. Ако имам нужда от качествено четиво, предпочитам вселенската мъдрост на класиците, отколкото на съвременниците ми. Когато човек чете от малък, бързо ще разпознае „отпечатъците“ на Големите в книгите на някои от днешните автори. Предпочитам да пия от извора, не от подсладените или вгорчени марки, популярни днес.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако героите в книгата те дразнят, значи си емоционален читател, а авторът е постигнал целта си. Той те е пренесъл там, където иска, показва ти това, което трябва да видиш и преживееш. Героите носят черти на човешки характери, които приемаш, отбягваш или си готов да боготвориш. Но дори и да ме дразнят, те пак изпълняват „ролята“ си в цялостното повествование. Отрицателните персонажи винаги дърпат действието напред, те са двигателите на историите. Обичам лошите герои, но не и лошо измислените.
Какво четеш в момента?
Сега за н-ти път галя душата си със стиховете на Робърт Бърнс и великолепния превод на Владимир Свинтила. Човек винаги има нужда от Бърнс, без значение дали е влюбен или търси любов. Наслаждавам се на историите и афоризмите в книгата на Джони Пенков и Джеки Стоев – „А дано, дано, дано…“, гиганти са! Препрочитам „Играч Първи, приготви се“ на Ърнест Клайн, преди да видя екранизацията на Стивън Спилбърг. За десерт оставям вечните фейлетони на Хашек и Булгаков. 
Коя е последната книга, която си купи?
Любимите ми Илф и Петров имат прекрасен разказ за „крадците, които каним в дома си“. Те са твои приятели, хапвате, пийвате, и изведнъж зърват библиотеката ти. „Ааа, имаш тази книга! Откога я търся! Прочитам я за два дни и ти я връщам!“. И това е последният път, в който я виждате, ако мога грубо и накратко да цитирам двамата класици. Затова от време на време купувам отново книги, които вече липсват по тези причини от библиотеката ми. Последната беше „Африкански бележник“ на Валери Петров. Този човек липсва на България все повече, с всеки ден…
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да се съсредоточа в една книга, но често чета по две-три едновременно. Така имам повече поводи да намеря време за тях. Това не е бягство от действителността или „консумиране“ на литература. За мен е като среща с няколко приятели на една маса – всеки ти споделя своята история, по свой начин, специално за теб.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Тези две неща предполагат достатъчно свободно време, а то става все по-малко. Такъв е ритъмът на живота ни. Иначе обичам да чета легнал, и то при всяка възможност. Понякога минава 2-3 часа през нощта, но как да оставиш историята, героите, емоциите? Нали си спомняте Бастиан от „Приказка без край“? Той би ли оставил Атрею в тресавището, заради това, че е станало време за сън?
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелните издания, защото „крадците“, за които споменах по-горе, могат да ти отмъкнат не само една книга, а няколко накуп! :)
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Книгата, която винаги препоръчвам е „Автобиографията“ на Чарли Чаплин. Обичам биографичните книги, но тази трябва да е на почетно място в библиотеката ви. Потърсете я при антикварите, дано я откриете в добро състояние. Трябва да я имате.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е в пълен хаос и така си я харесвам. Обичам да се ровя в нея, да се връщам към заглавия, които не съм докосвал скоро, и да си припомням какво съм чувствал, когато съм ги чел за първи път. Книгите не са само страници с истории и герои. Нека помним кога и защо сме ги взели в ръце, какви сме били тогава и как са ни променили. И ще останат след нас.
