fb
Как четешСпециални

Как четеш: Цветелина Драганова

4 мин.
cvetelina draganova

cvetelina draganovaЦветелина Драганова е учител, но от онези учители, за които искаме да се говори повече и не само около 15 септември. За себе си казва, че живее с книги, откакто се помни. Завършва българска филология с втора специалност културология в Софийския университет и от 1995 година преподава български език и литература във Френската гимназия в Пловдив. Посвещава част от работата си като учител на задачата да открива пред учениците си лицата на съвременната литература. В резултат на това училището е изградило трайни партньорски взаимоотношения с водещи пловдивски издателства и е домакин на различни литературни срещи с български и чужди творци, а от няколко години гимназисти се включват като доброволци в организацията на фестивала „Пловдив чете”. 

Цветелина Драганова е и авторът на силния и много вдъхновяващ текст „За училището – думи по пътя“, който минатала седмица обиколи социалните мрежи.

Какво са книгите за теб?
Неустоим похитител на времето ми. Съблазън, работа, опит за утеха.
Причина да нося огромни дамски чанти и да укорявам деца.
Начин да запълня неловко мълчание.
Възможност красиво да докосна някого и да бъда докосната.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много и различни са дълбинните преживявания с книги в различните ми читателски възрасти – не се наемам да изброявам. И все пак, макар че беше отдавна, още помня потреса при първата си среща с романите на Достоевски.
Книгите от българския литературен канон, с които работя и които всекидневно разкриват нови и нови пластове от себе си.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Похапвам думи и това често е достатъчно.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Каквото има. Извън шегата – нямам подобни ритуали.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Признавам, че оставям знаци по полетата на някои книги. Старая се да са дискретни. По тях след време чета вчерашното си мен.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Различно – с молив, автобусен билет, понякога книга в книга, сплетени една в друга.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Консервативна съм. Обичам мириса, шумоленето, плъзгането по тялото на книгата, възможността да я сложа под възглавницата си – първичния еротизъм на четенето.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа и мога, ако имам причина за това.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Заради текста, разбира се. С авторите по правило нямам вземане-даване, особено когато чета.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Стилът е този, който може да ме подразни. Героите нямат общо.

Какво четеш в момента?
Поезия. Книги, свързани с професионалните ми занимания и интереси.

Коя е последната книга, която си купи?
„Портокалът на Нютон” от Ева Липска.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко успоредно, но все пак поотделно.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Докато пътувам, защото го правя всекидневно.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Заради работата си като че ли най-често съм препоръчвала „Като роман” на Даниел Пенак.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Те ме организират, като ми напомнят за себе си по различни начини и ме карат непрекъснато да ги вадя и пренареждам.

[ + ]