Диана Петрова е българска писателка и автор на „Ана“ – четвъртата поред книга от „Гравитация“, поредицата за съвременна българска литература на издателство „Изток-Запад“. Диана е завършила е Английска езикова гимназия, а след това книгоиздаване и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в сферата на информационните технологии, а в свободното си време пише вълшебни истории в своя сайт „Подари ми приказка“. Автор е на два детски сборника – „Мъдри приказки за деца и родители“ (2011) и „Двойната планета“ (2012), като „Ана“ (2013 г.) е първият й роман за възрастни.
Писането на Диана не оставя никого безразличен. Вижте какво ни разказа тя за читателските си навици.
Какво са книгите за теб?
Те са електрически фенери, с които се лутам в тъмниците на вътрешните си светове. Книгите са приятел, който изслушваш, и някой, на когото позволяваш да те напляска.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Безспорно „Ана Каренина” – прочетох я късно, на 28-29 години. Толстой ме сломи с умението да проумява и предава женската психика, както и с бързината, с която му позволих да ме променя.
„Железният светилник” на Димитър Талев и „Порно”на Ървин Уелш са се набърквали грубо и неканени в живота ми.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да, но рядко. Шоколад с натрошени лешници или ябълка.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, кафе.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Както и с хората – някои ги драскаш по всяка страница, а други – съзерцаваш като картина.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С парче тоалетна хартия :)
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Предпочитам хартията като всяко пораснало хлапе, което е колекционирало книги. Чета и електронни – например „Идиот” на Достоевски, с който се забавлявах в метрото.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Принципно спирам, но с някои текстове ми се е случвало да прочитам по изречение, докато шофирам и съм спряла на червен светофар.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Стопроцентово да. Понякога се инатя и прочитам книги, които ме дразнят от първата страница. Не е истина, че слабият автор няма на какво да те научи.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. „Хомо Фабер” на Макс Фриш е такъв случай.
Какво четеш в момента?
„Крадецът на книги” на Маркъс Зюсак – вкъщи, „Героят с хиляди лица” на Джоузеф Кембъл – в офиса и „Насиленото тяло” на Мауруцио Ступиджа в метрото.
Коя е последната книга, която си купи?
„По-тихо от мрак” на Христо Кърджилов.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
От вторите. Често чета книга според мястото, на което съм или според настроението. Влача едни двеста страници с месеци наред.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо място – в тоалетната. Любимо време – сутрин между 5 и 7 часа.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни, „За писането” на Стивън Кинг и „Автобиографията на К.Г. Юнг”на Аниела Яфе.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Отчайващ хаос!
