Димана Йорданова вече е име, което говори достатъчно само по себе си. След издаването на първата й книга „Жените и мъжете, които бях“ знаех, че тя освен това е побрала в себе си книги, които в съзнанието й изменят съдържанието си в движение. Поезията й е фина и остра подобно на сабя за фехтовка, а самата тя интересен, дълбок и любим събеседник.
Малко преди представянето на първата й книжна рожба, което предстои на 5 октомври Димана Йорданова ще ни разкаже как обича да чете и за книгите около които си е образувала мъркане. Освен това ще бъде по-откровена от всякога, както я обичам.
Какво са книгите за теб?
Опровержение. На това, че просто се раждаме, плачем, ядем, спим, целуваме се и умираме. Книгите са част от онова тире между двете дати, което прилича на минус, а реално е плюс. А ако опровержението е вид бягство от фактите, значи за мен тичането е здраве.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Чела съм я няколко пъти, като всеки беше различен, но все силен и разтърсващ. Първият бе почти непоносим. Доведе ме до катарзис, просто физически мина през мен тази книга. Ревях, стоях на една пейка, тресях се, защото смъртта и всичко противоположно на нея го има в редовете на Баладата.
Лашкаш се между радост и тъга, между осезаемото си присъствие и страха, че един ден няма да съществуваш, и си казваш – е хубаво, смъртта ще дойде, ама аз няма да пренебрегна нищо, което ще направи тази среща по-поносима. Изкуството е вечно-това е посланието в книгата на Пасков. Смъртта също. И ако не сме я победили, то поне сме на равно.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Аз ям твърде емоционално и оставям след себе си улики, така че не смесвам това си престъпление с четенето. Последното, което търся в една книга, са трохи между страниците.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ако пия, ще е вода. Това е, всъщност, единственото, което така или иначе пия.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме! Все едно да забивам пирон между очите на дете.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам една своя снимка като малка, стои на нощното ми шкафче, за да ми припомня, че не бива никога да предавам детето на нея. С тази снимка отбелязвам докъде съм стигнала – и с книгите, и с живота.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Всякаква. Харесвам книги, които ми дават стимул да действам и да се страхувам възможно най-малко. Жанрът за мен е като расата на човека – незначителен, ако човекът е добър.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиен. Миризмата на книгата, знаеш, това удоволствие е грях да си го отнема. Чела съм две книги в електронен вариант и само защото бяха изумителни, издържах дискомфорта да ги попивам от екран: „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис и „Разговори с Бога“ на Нийл Доналд Уолш. Как да не се прежали човек за такива книги!
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По-скоро държа. Обикновено затварям книгата чак преди нова глава.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Без колебание. Не бих чела нещо, което ме дразни и напряга. Ако ми се наложи да чета лоша книга по задължение, работа и принуда, бих пищяла. Сериозно.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Може да има дразнещ герой, това не прави книгата слаба, а по-скоро автентична. Ако си проникнал дотолкова навътре, че искрено да симпатизираш, да се вълнуваш или дразниш, значи авторът може да пие едно голямо за твоя сметка.
Какво четеш в момента?
Библията. Подарък от приятел, който живее в Калифорния. Изумително издание с позлатени по ръба си страници, дебела, кожена корица и листи от оризова хартия. Дълбоко нерелигиозна съм, но харесвам някои от идеите, които се прокрадват в Библията.
Коя е последната книга, която си купи?
Мисля, че беше „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова. Купих я, въпреки че я имам и съм я чела над десет пъти. Когато чух, че е преиздадена, си я взех отново, имам някаква зависимост към тази книга. Сладка патология, която не мога и не искам да излекувам.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Абсурд. Уважението към книгата е като това към хората. Не ги правя на обща смес, защото вкусът може да стане доста неприятен. Една книга сега, друга- много след едната. Харесва ми да правя дълги паузи между книгите, което обикновено се случва от само себе си, ако книгата, която съм затворила, е била добра. Тогава трудно мисля за следваща.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
За мен четенето е личен, килерен акт, но не го правя в килера, а в леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам любими поредици книги, както и филми. След част втора обикновено започват да ме губят.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвам само ако го поискат от мен. А това какво ще препоръчам, зависи от човекът насреща.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Аз не съм по организациите. Държа ги в шкаф, нямам библиотека там, където живея. Пазя си ги, редя си ги, но не откачам.
Представянето на стихосбирката „Жената и мъжете, които бях“ ще се състои на пети октомври в клуб „Алкохол“ от 19:00.
